Poetry by contemporary authors
Животът ми 🇧🇬
равнодушен, жалък, апатичен,
безмилостен, излъскан и суетен,
отчаян, облачен, безцветен,
протрит, изтъркан, пародичен, ...
Изгубено 🇧🇬
на този, който няма нужда от такава сила.
Сега сама съм аз по пътя си,
душата си - на никого не бих я подарила.
И губех се, и връщах се стотици пъти, ...
* * * 🇧🇬
Няма нужда да идваш във петък.
Други са хората, дето
трябва да бъдеш със тях.
В петък всичко е чуждо. ...
Разбити мечти 🇧🇬
колко разпилени надежди оставих!
Накрая уморих се и в черупката си скрих се!
Самоизмъчвам се, душата си раздирам,
но смисъла за всичко случило се не откривам! ...
Пътят на душата 🇧🇬
пита моята изстрадала душа...
Ако разлистя мислите си
и ги полея с любов, дали ще поникне
нова вяра за по-добър живот... ...
...живота си така да заобичам 🇧🇬
походката..., и мислите, мечтите.
Нозете ми отдавна отмалели са,
но все от тебе учих се да тичам.
Дори когато вечер край прозореца присядам ...
Отново 🇧🇬
Пак крия лицето си
скришом.
Трия сълзата.
Твоят поглед ...
Прозрение 🇧🇬
от спомените, от тъгата, от лъжите.
Във късен час да се обажда,
да ме притиска към гърдите си.
Аз исках някой да ме чуе, ...
Когато загорчи 🇧🇬
еднопосочно времето лети,
разделите са повече от срещите,
утеха търсят нашите души...
Отиваме си или се завръщаме ...
Pеквием за душата... 🇧🇬
В далечна планета се ражда живот!
Вчера ли беше, вчера ли беше!
Не, не, приятели, това не е въпрос.
Наранена съм от нищетата. ...
Опит за превъплъщение 🇧🇬
но все още съм си мелез поетичен.
Римите докрай не съм раздрала.
Стилът ми не иска да бъде различен.
Опитвам мисленето да захвърля, ...
Туршиено време 🇧🇬
събирам камъни
за притискане на пожълтелите спомени
Изгревът във влака 🇧🇬
Отлепиха се моите очи.
В тях розови лъчи мълчаха.
Кафявият им цвят се заличи.
Не успях да изпреваря изгрева, ...
Влюбени сърца! 🇧🇬
те имаха планове блестящи,
те можеха миналото да заровят
и в авантюри сладки да се спуснат!
Те знаеха как става това, ...
Щом Любовта в звезда се прероди 🇧🇬
намери място за любовта във мен.
В една звезда далечна на небето ми
в струящите лъчи - триптих от звън.
Там я обгърнах с топлите нюанси ...
Вина 🇧🇬
Понякога поглеждам във очите ти
с ръка изтривам капчица тъга
усмихваш ми се мило... а в зениците
цветя обират нежната роса ...
Завръщане 🇧🇬
облак, пътуващ с блеснала надежда.
Колко ли пъти ми казват, че съм странна,
да търся човечност напразно ли изглежда.
И свой ход в живота да търся непременно... ...