Poetry by contemporary authors
Защо плачеш, Татко... 🇧🇬
а масата, отрупана с тъга... стои!
Не ме съди, нима по-сладко
е брашното, непресято... с камъни?
Не ме кори в очите си зелени. ...
… по-близо до Бога… 🇧🇬
Тази стълба си има етажи.
Не почивах на всеки от тях.
Пранищожно врабче. Някак важнича,
под крилете – дъжд, а на човката смях… ...
Да събудиш мечтите 🇧🇬
щом даже и Градът отвън заспи,
безмислици са - Утре и... насъщен
и тихичко във теб пулсира стих,
тогава ти разбираш, че с Мечтател, ...
Кайнак 🇧🇬
светът ли пее под летния душ
с арията на Виолета
виолетки никнат в античен театър
надал ухо бронзов чешит ...
* * * 🇧🇬
Дълбоооко в себе си ще се сгуша
и болката си душевна ще изплача.
Разумът ми мълком ще слуша
и ще търси изход от здрача. ...
Портрет на момиче в безглаголен цвят 🇧🇬
щедра, разлистена,
зеленооко добра,
палавонежна,
пясък крайбрежен, ...
Преселници 🇧🇬
Преселници, преселници,
отлитащи,
долитащи,
докосващи... ...
Обичай ме! 🇧🇬
лъчите на залязващото лято
прощално галят моите коси...
и гаснат тихо в тъжните очи.
Обичай ме! Студа на тази зима ...
Кошмарна нощ 🇧🇬
дните еднакви се гонят.
Няма те. И ми е тежко.
А миговете се ронят
като сълзи светлосини, ...
Изгревът на 14-ти септември 🇧🇬
от изтръпналото лоно, на еони от безкрая.
До където хоризонтът е обагрен във зелено
и любов превръща атомите във трептене.
Точно там, в парченцето отчупено от (к)рая, ...
Приятели 🇧🇬
ей тук, на стъпалата,
че с теб останахме последни
другари в махалата.
Умора нямаш ли, та скиташ ...
Яснота 🇧🇬
Край в Безкрая
сей начало,
жънещо от
своя край. ...
Преди 🇧🇬
Сурови сме с единствения си живот
и с пълни шепи себе си пилеем -
разделя ни на изборите ни дългът,
въздишайки, над себе си се смеем. ...
Ти 🇧🇬
Усмихваш се... усмивката ти нежна
превръща в лято трудния ми ден
а любовта ни - вече неизбежна
долита пак в съня ми... споделен ...