Да те обичам вечно не ще ти обещая,
но да изгрявам всеки ден за теб - ти обещавам!
(та нали съм твойто слънце)
И всичко земно че ще мога да ти дам - не ти го обещавам,
но че ще си винаги във моята душа - ти обещавам ! ...
Когато на душата ми е тежко,
при теб, море, отново се завръщам –
изричам свойта изповед човешка
и пясъка ти с две ръце прегръщам.
При тебе идвам, искам да те слушам, ...
Ти, копеле, пестил ли си...
Ти, копеле, пестил ли си...
Пестил ли си от баничките сутрин
(е с тоя първи въпрос е свързано
всичкото ни пестене в държавата). ...
Старите чувства са все още във мен...
Като че ли вчера бе онзи прекрасен, есенен ден...
Когато срещнах те и ти се вгледа в мойте очи...
Аз погледнах твойте и усетих как сърцето ми тупти...
Усмивка на лицето ти се появи... ...
И. Димова
... стихът ти ми напомня за топла стая, в която гори камина...
... отворен прозорец, през който се прокрадва студен вятър и развява дебелото, бродирано перде...
... мрачен, привечерен ромон на тих дъждец...
... сенчесто кресло под голямошапчеста нощна лампа... ...
Защо ли продължавам да я моля,
живецът, плах е в морната Душа?
Избрала мен, оплете Я! Отворих!
Темелът рухна! И настана - Мрак!
Сълза за теб и в този миг отрони! ...
На престола високо, над всички седя
и гледам със болка и скрита самота.
Чакайки да дойде краят на това,
чакам и се правя по-силна от смъртта.
Искам аз да падна, пътят ще е дълъг, ...
Земята изстива под моите нозе.
Да тръгна сам, но накъде?
Слънцето бавно потъва в недрата,
а аз усещам силна болка в душата.
Пътят до теб е дълъг и труден, ...
Когато мислиш, че животът ти няма как да е по-зле,
когато мнимото страдание, душата ти разцепило на две,
сковало пътя ти и светлина не виждаш никаква,
когато дъното си стигнал и няма кой да те възпре,
да скочиш сам в бездната на нищото, а там те чакат ветрове, ...
Знай, не те чакам тебе, Любов,
като светулка на моето рамо,
като сън в лятна нощ под покров
от звезди на вселенско начало.
Не те чакам и в пролетен цвят, ...
Дали ще можем в тъжното абсурдие
да се спасим - виновни без вина,
и търсещи наивно милосърдие,
да грейнем в цвете, вик и светлина?
Дали ще можем ей така, от нищото, ...
За какво ли да храня изкуство
в този пълен със пошлости век?
Имам нужда от истински чувства,
имам нужда да срещна човек!
За какво са солените сълзи, ...
Той дойде като насън при нея,
тя не знаеше дали сънува,
стоеше там във целия си блясък,
а сърцето и изтръпна до полуда.
Приближи се тихо, но не каза нищо, ...
Не зная майки как обичат дъщерите,
но зная, дъще, как обичам теб.
Със обич плодоносна като жито
и с необятност на безкрайна степ.
Погледна ли те - цяла те попивам, ...