Знай - този свят не жали пеперудите
на нашите несбъднати мечти,
затуй и често казват ни, че луди сме,
задето все около кладите кръжим...
Да, луди сме – като Джордано Бруно, ...
Попей ми.
Аз ще те слушам. И сякаш това ще изтрие мръсотията от този ден.
Попей ми.
До теб ще се сгуша. Ще знам, че песента е само за мен.
Попей ми. ...
Отсечено дърво - отсечени надежди,
къс от небето зачертан е,
прекършена е птича песен безметежна
и на паважа зее рана.
То бе изсъхнало от мъка, старо, сиво, ...
Под лунните брождения на здрача
пътуват с влюбени сияния звезди.
Потрепкват, като листи в необятна
космическа галактика на две очи.
Клепачите им са морета от мечтания. ...
Ти нали си небе, пò небе си от всички небета,
а пък аз съм луна и във теб тази нощ ще гнездя.
Ще ни пеят звезди, ще ни свири тревичка на вятър
и ще бъдем “Луна и Небе” и “Небе и Луна”...
Само двамата! Виж, сутринта е далечна... ...
Скитам се днес по улици прашни,
пълни със много забързани хора,
всички изглеждат ми някак уплашени,
гримирани с тежкия грим на умора.
Взирам се внимателно в лицата им, ...
Споходи ме веднъж внезапно муза...
Целуна ме, а после пак изчезна...
Опипах аз целунатата буза...
Запитах се – какво ли ще излезе...?
Не се надявах пак да се завърне. ...
Посочваш ме с поглед пак порочно,
за горещия си танц на лунна светлина,
лудуваме с теб безкрай разкошно,
по дяволите, настъпва утрин хладна.
Извикваш ме с глас съвсем различно ...
Лилави сенки от люляци
Целуваш зората, прегърната в люляци,
пращаш я да си мие очите.
Добро утро! Тихо подреждаш си дните,
а зейват в очите ти лудници. ...
Не случил на село. Било пусто и прашно.
По пътя цял ден жив човек не минавал.
А нощем... тогава наставало страшното -
по двора скиторели гладни чакали.
Не случил на къща. Не дом - кокошарник, ...
Гроздобер
Аз бях лято, което - не помня - било ли е някога,
тръгнал цигански табор - разпасан и луднал от глад -
все те чаках да дойдеш - денят и нощта се засякоха
там, под ореха, дето нощува вековният хлад. ...