(посветено на Васил Априлов)
1. В дълбок сън българинът бил потънал,
от робство и страдание заспал.
В мизерия и духовна криза затънал,
тъжни песни скришом със своя род пял. ...
Ти не си просто страст, а изгаряне.
Катаклизъм с невиждана мощ.
Щом те видя – в мен бездна отваря се:
ден след ден, всяка следваща нощ.
Ти не си просто дъжд, а порой: ...
Нощта е по-лукава и от пепелянка,
извива се, да пречи на звездите.
Нарочно с тъмното им прави сянка,
защото искам да валят в очите ми.
Провира се, намира път, по мене лази ...
Ще ме гледат ли със същия възторг очите ти,
когато остарея безнадеждно
и Времето безжалостно чертите ми
измачка със престорена небрежност?
Ще ме желаеш ли тогава - с променено тяло, ...
Пристъпвам тихо в старата ни селска къща.
Там вечно тя, носталгията, ме връща.
Там прах покрива старите ни снимки,
там избеляват детските картинки.
Минавам аз през прага на вратата, ...
Още нося душата на лиричен поет,
нищо, че имам характер превзет,
но ми омръзна да питат, как не остаря,
много лесно, още в мен циркулира кръвта.
Още имам какво да изпитам, ...
Днес съм тук, а утре там,
днес съм цяла, а утре разгромена!
Бавно падам във забрава,
обвита от лъжите и слова красиви...
Даже да съм с теб, мен пак ме няма, ...
Тя ще потъне в нощната прохлада,
сред чуждите копнежи - за Любов,
възкръснала, след огнените клади,
Мечтата му ще следва... твоя зов!
А ти ще бъдеш - смайващо красива, ...
Сенките неочаквано избледняват,
силует на любим мъж ми очертават,
стъпките му неспокойно приближават,
очите му вече по хълмовете ми шарят,
възвишенията неволно преодоляват ...
Заграчи властно. И заграчи грозно.
Изпъваше пространството докрай.
Сега ще озвучава два сезона
и дрезгаво-пиянски ще ридае...
А тишината се изду балонно - ...
Да вярвам на думи, напразно изречени,
да слушам аз клетви, по-късно отречени.
Да търся във спомени, отдавна забравени,
да вярвам в лъжи, за истина смятани.
Да бъда светец във свят пълен с грешници, ...
Забивам в изпотените надежди
едва скалъпен своя нов копнеж -
подхъзва се през вярата ми нещо,
не може да уцели своя ден.
А дните се търкалят все по-бързо! ...
Отчаяно копнеем и се искаме, отчаяно се търсим,
отчаяно болезнени фантазии превръщаме във истина...
От отчаяние загърбваме клишетата - до болка втръснали,
отчаяно изпиваме се с поглед - до пречистване.
От отчаяние на гръб света огромен ще нарамя, ...
Изгря на хоризонта тъмно-модър,
изправена и стройна като свещ.
Езици бледо-жълти в ритъм бодър
във мозъка припламват, сякаш в пещ.
О, знам, че ще обхванат и гърдите, ...
Имам сили да спра да те искам.
Уморих се от това да те няма.
Ала в твоя затвор от неискане
това е само поредната рана.
Имам сили да спра да ти вярвам. ...
Искам да съм дъжд, за да измия
прашния прозорец на душата.
Заблести ли, в него ще открия
пеперуден смях и луднал вятър,
върбовото клонче на мечтите, ...
Перфектен си за еднодневка.
Употребен преди края на срока за годност.
Вкусен навярно, покварено нежен,
с глазура, събуждаща апетитни копнежи.
Перфектен си... за еднодневка. ...
Усещах щастието, когато при теб не съм,
надявах се, че бъркам, че е просто сън,
но, уви, сърцето нивга не греши,
но споделя истината, когато само то реши...
Време бе - дошло е, защото то говори, ...