Родена съм по светулково време.
Самата аз на светулка приличам.
В душата ми пламъче дреме
и нощното тайнство обичам.
С фенерчето малко търся си хора - ...
Ще ти се случа неизбежно! Някой ден...
Ще бъда непокорна като мисъл.
Ще срутя до основи света ти подреден
и вечно да си мой ще те орисам.
Ще ти се случа утре. Чакаш ме, нали?! ...
Ще падна във низкото и това е...
Колко ли още ще пеят след мене?
Колко ли пъти небцето ще лае -
колко пирона в сърцето ми стенат?
Бронята лъскава вече загива, ...
И вятърът е бял като лавина,
върти снега, ухилен до уши.
Тя - зимата, е негова богиня
с кристално чисти, ледени очи.
Рисува я, с дъха си, по стъклата ...
Искам пак да лягам на ръката ти,
не, не искам вече да раста
и не искам бялото в косата ти
да излиза бързо пред света.
Искам да остана още малко, моля. ...
Кройка
Преди да ми поникнат ръбовете,
бях пролетна следа от сняг по върховете.
Ти взе ли първия копнеж на дългото завръщане,
поискало ме за прегръщане...? ...
Седнал и рисува някаква картина,
творец, показващ пред света
стоята огромна мъка по несбъдната мечта.
Рисува едноцветно с черен химикал,
а нюансите преливат бавно, бавно... ...
Когато се опитам да си тръгна,
морето ще е призрачно и вяло.
А в него ще мъждука като точка
единственото, в мене оцеляло...
Когато се опитам да си тръгна, ...
Сълза една се спусна по настръхналото ми лице...
Усещах как плачеше душата ми...
Погледнах с надежда към синьото небе...
Но мрачни спомени нахлуха в главата ми...
Безкрайна мъка пропукваше ...
Да ме събуди приятелска усмивка,
тъгата непременно ще затихне,
ще се родят копнежни страсти,
и ще си кажем - трябваше да ги опазим.
Да ме събуди приятелска усмивка, ...
Загледана безмълвно през влажното стъклото, чувах капките
дъждовни в шумен танц как вливаха се те в едно.
Измиваха те спомените стари, гонеха и болката от мен.
Тъгата някак си притихна, сърцето се успокои.
И тъй загледана в таз вода дъждовна как бързо капеше си тя ...
Докато го има още - колелото на времето -
в нашата неразумна Вселена, цяла в мрак,
аз винаги ще искам тишина пред проблемите,
отколкото сляпата вяра в неидващия знак.
Доколкото - дотолкова аз съм неверник - ...
Живот, ти банален си, но пък жесток -
тъй кратък, дързък и примамлив,
чезне в теб любов, омраза, свят и Бог,
а човек е само един мираж измамлив.
И макар че носиш черно-бял воал, ...
Огледало
Ден след ден в ярки тонове минава,
в цветните звуци от хиляди тълпи.
Сърцето всеки час се бори и предава,
кога ли ще се предадеш и самата ти?! ...
Господи, искам да изтриеш oт тялото ми аромата на кожата му,
да изтръгнеш от сърцето ми неговия глас.
Искам като вълна, минаваща през пясък,
да отмиеш от очите ми усмивката му,
както и да измъкнеш от ръцете ми неговата страст! ...
1. Живот - озъбен и свиреп...
Живот - потиснат и ограбен...
Живот на демокрация и гнет...
Живот плачевен и страдален...
2. Излъжеш ли - ще бъдеш Бог... ...