Сълза не отроних, когато от нас се отказа,
а потърсих в себе си към теб чувство на омраза,
но намерих само смирение, обич и тъга
и сама избрах това да бъде моята съдба.
Спрях да те търся, да ти пиша и да ти звъня, ...
Вървя по пътища, по пътеки криволича,
разплитам всяка следа от мълчание,
оставям дири- разпервам криле и отлитам,
притиснала мойта торба с ръждиво страдание.
И пак готова съм да чакам ново сбъдване, ...
"Няма непрочетени писма" - ми пише в пощата.
Преди малко само препрочетох снощните
и сега отварям час по час компютъра
и следя във дясно долу как текат минутите.
"Няма непрочетени писма" - трепти екранът. ...
Още малко обичай ме! Някакво само столетие,
несравнимо с епоха, невидимо даже през ера.
Като миг ще изчезне то - сякаш е дъх в междуметие
или просто комета, която е минала вчера.
Още малко прегръщай ме! Както скали за пресичане, ...
Високо там - на хълма най-отгоре
подпрял е облаците крехък кръст.
Когато сутрин гледам пред прозореца,
заканва ми се с белия си пръст.
Дали на мен, или на някой друг? ...
И ето, застанах пред теб,
заслушана в твоите струни...
Тъй усещах, мило момче,
как усещах, че в теб ще се влюбя...
Просто тъй... с копнежа за нежност ...
Горя, но не във огън,
а в клада от лед...
А така ми се иска да изгарям
от топлина, от страст, от бурни чувства...
Да усетя поне за миг горещи устни, ...
На моята свекърва
Твоя кръст днес целувам и сядам до него.
Закъснях. За смъртта ти от други научих.
Сигурно тъй реши, че не ми е потребно
и не ми прати вест. Ни по син, ни по внуче. ...
Родила съм се под дъгата на небето,
когато златно зърно зреело в полето.
Не в постеля бяла мама ме родила,
в ложе от пшеница буйно изкласила.
Захвърлили ръкойки, паламарки, ...
Открих те в стъпките ти по брега,
преди с вълните да се слеят,
по дирята, оставена във самота,
преди и слънцето да я огрее.
Вървяла бе и спирала за миг, ...
Отлита младостта! Годините ни отминават.
Отдавна е забравен детският ни смях
Очите и ръцете, и телата остаряват
и никой не копнее днес за тях.
Лежат започнатите плетки ...
Аз отдавна нямам какво да ти кажа,
въпросите дълги и сложни пресъхнаха,
болка накриво заседна в клепача ми
и пирува разголена чак до разсъмване.
Вече нямам ръце, от студа да те пазя, ...
Дъжд
Любовта не ме попита, нито пък почука...
Тя направо връхлетя в душата ми!
Не остави място за съмнения дали е истинска,
а въпросите на разума не бяха чути! ...
Не съм светица, с ореол не ме обличай,
не искай безпогрешна да съм аз,
не ме съди, а само ме обичай,
макар и грешна, истинска съм аз.
Не се опитвай ти да ме променяш, ...
Градиш окови към звездите, проправяш път към вечността...
Какво си ти, проклетнице? Една безумна, алчна крадла?
Не си ли спомняш, че прегръщах те в обичаната самота,
а ти, нещастнице, създаде свят от сатана, по-подла.
А казват, че умирала си ти последна, след живота даже... ...
Ако някога остана само и изплашено в мрака врабче
🇧🇬
Ако някога остана само и изплашено в мрака врабче
и по тротоара подскачам с боси, тънки крачета,
поспри, наведи се, приюти ме в твоите топли ръце,
под фланелата скрий ме, там вляво, съвсем до сърцето.
Ако някога ме вземеш в своята топла и хубава къща ...
С теб оплетох всичките си полюси -
на север и на юг е все едно,
несъществуващо звено е глобусът,
а Ин и Ян са… Някакво кълбо.
… И изведнъж не съм себепотребна, ...