Сюрреализмът погълна ме цяла,
но все още съм си мелез поетичен.
Римите докрай не съм раздрала.
Стилът ми не иска да бъде различен.
Опитвам мисленето да захвърля, ...
Стари приятелю, знаеш ли колко
нощи очаквах да дръпнеш вратата?
Помниш ли глътката пареща болка,
или резливия вкус на тъгата?
Помниш ли залеза в топлата вечер, ...
След всичките брождения душата ми
намери място за любовта във мен.
В една звезда далечна на небето ми
в струящите лъчи - триптих от звън.
Там я обгърнах с топлите нюанси ...
Гордост излъчва моята осанка,
облак, пътуващ с блеснала надежда.
Колко ли пъти ми казват, че съм странна,
да търся човечност напразно ли изглежда.
И свой ход в живота да търся непременно... ...
Когато вятърът в косите ми потрепва,
а залезът с изящество се спуска
и устните ми името ти шепнат,
и мислите ми все към теб препускат.
Когато слънцето е някъде на тръгване ...
Прощавам
Прощавай нежно и с тъга, със усмивка озарена
Прощавай със очи и вяра, със душа смирена
Прощавай с мисли наранени, от неверите ни укротени
Прощавай със цветя и зов, за ехото ни грешно ...
СПОМЕН ЗА ЛУННА ПЪТЕКА
Ето, по същата тази лунна пътека
бяхме тръгнали един към друг.
И се разминахме малко след срещата.
Ти – моята невяста, аз – твоят съпруг. ...
Едно момче върви и си говори,
а хората го гледат изумени.
Непримиримо, то за нещо спори,
ръцете си размахва вдъхновено.
Момчето истината търси значи. ...
Издишаше тихата вечер на огъня слънчев покоя.
И гърбеха пътя далечен писани селски каруци.
От зрелост земята пръхтеше, ранена пшенична ръкойка
кървеше в шепите залезно. Полето разбридаше звуци,
въздишки на морни щурци, аромат на сено и на риган, ...
Вземи ръката ми, за тебе зажадняла!
Да тръгнем двама в тази вечер бяла!
Звезди разстилат бляскава пътека.
В косите вятърът танцува леко.
Послушай тази песен зазвучала ...
Не плачи, недей, от сълзи болка не минава.
Хубав беше миналият ден,
споменът от него все в сърцето е останал,
дръж го и недей да гледаш в мен.
Не плачи, недей, от сълзи смисъл няма, ...
В този сън ще пътувам сама...
Ти ще чакаш на друга възглавница.
Не протягай към мене ръка -
в този сън не съм бряг за удавници...
В този сън ще съм рошава скитница ...
И камъните морски сякаш други са!
В прибоите полегнали са моржове.
Тук с вятъра водата се е трудила -
заобляла е острите им ножове.
А в родния ми край съм заобичал ...
Най-трудно ми се пише за любов,
с готови думи, чужда мисъл.
И в стих ефирен пак бих бил суров,
за мен е тъй, а инак бих прописал.
По-често срещам другата страна, ...
Обещай... Да избягаме далече...
Обещай... Да няма мъка вече...
Обещай в сърцето твое да ме скриеш...
Обещай сълзите ми с усмивка да изтриеш...
Обещай ми любов до безкрай... ...
СТАНА МОДЕРНО ДА ВЛИЗАМЕ В ХРАМА
Стана модерно да влизаме в храма
да не би вън от света(?!) да останем.
Черпим свещичка и молим горещо
Господа Бога за хора и вещи. ...
Целувай ме! Докосвай ме със устни!
Разпалвай в мен живот и светлина!
Очите ти – магьосници изкусни,
ще ме превърнат в изворна вода.
И ако някога без жал съдбата ...
Стоя сам със снимка твоя във ръка,
свил се в ъгъла на стаята ми тъмна.
Боли и очите тъжни плачат.
Крия се, не желая да ме виждат.
От нищото очаквам телефонен звън, ...