Всяко време има своето изкуство,
а това изкуство винаги е бунт.
Всеки автор вярва в правото да чувства,
да се изразява и да бъде чут.
Всяко ново време плявата пресява, ...
До болка искам твоята първичност,
прегръдките и влажната ти кожа.
Заливай ме с вулкани от интимност,
накарай ме да викам. Да съм лоша.
Целувай нежно моите планети ...
Не вярвам в любовта
Отдавна спрях да вярвам в любовта,
макар че някога тя бе за мен вселена -
тайнствена и с милион слънца,
в стихиите на огъня роденa. ...
3D – живот
Изтича отреденото ни на земята време,
секундите в минута, минутите във час.
Вчера, Днес и Утре са неговите крачки,
триизмерен животът ще напусне и нас. ...
Защото те видях с небето нещо да говориш,
качила се на столче, с поглед впит в нощта.
Защото инатливо, упорито, крайно спориш,
неубедена и несигурна във свойта правота.
Защото си емоция зад сто железни паравана, ...
Ти - кралицата.
Безмълвно подчиняват ти се всички.
Виси на врата ти тежка огърлица
от колекцията ти от счупени усмивки.
Обичаш изненадите на сутринта, ...
Колко пъти затварях си очите
при тази мисъл, дето вгорчава ми душата.
Но днес не мога с очите да избягам
и дъхът ми изпращащо потрепва на вратата.
Горчиво ми е и в очите киселее ...
Защо трептя, щом чуя името ти,
дори случайно казано за друг?
За мен бе всичко! Аз бях птица,
а ти - небе на моя топъл юг...
Без клетва, в сърцето те затворих ...
През тежките стъпки, в черния мрак
съдбата зловещо ù даваше знак
да вдигне очи, да срещне смъртта,
завинаги пазаеща свойте дела
в потайност и дим, във мрачни души. ...
Плаваме на лунна светлина -
по-верни няма от нас на света.
Макар бреговете да раздират без жал
всяка нежна вълна и мистрал,
погнал буйните морски вертепи, ...
Мразя те
Мразя те за това, че докосна сърцето ми,
мразя те за това. че омилостиви дущата ми.
Мразя те за това, че ме обичаше,
а вчера чух как в друга се вричаше. ...
Призори стихват ветровете нощни
и с тънки паяжини е извезана гората.
Приготви се да ме посрещнеш.
Ще дойда при теб безплътна и бяла.
Аз те привързах към себе си ...
Намерих те, Любов, мечтана истински,
очаквана от всички цял живот.
Бленувана във сънища пророчески,
изпълваща нощта със светлослов.
Пречистващо премина през душата ми, ...
Там, където синята река отмива
бели камъчета в свойта пазва
и рибата се гърчи, умирайки
от страст за свобода и жажда,
стои, подобно страж, от памтивека ...
Разгърдила се е луната до прозрачност,
през нея виждам твоите следи.
Не мога нищо да ти кажа, от самотност
треперят и заглъхват моите думи.
С беззвучното на скъсаните струни ...
Да, имало е и сърдечни рани,
гняв, тъга и болка в мен събрани.
В душата си, ранена от обида,
заричала съм се: ”Ще си отида!”
Във този миг душата ми се мята ...
Кой е този, който света ти накара така да пропада?
Кой е този, на който нищо във теб не му допада?
Кой е този, който не те пожали и всичко градено подпали?
Кой е този, който врага наричаш, защото са те предали?
Ти ли си този, същият, който убива те толкова бавно... ...