Poetry by contemporary authors

254.5K results

Реквием 🇧🇬

Животът ни така ще мине,
като трамвая в шест.
И ангелите върху клона
ще закарфичат скръбна вест...
Опечалените ще хапнат... ...
840 1

Душевна болка 🇧🇬

Замина любовта й, без да каже нито дума,
прокле те като кълнат с черна чума,
взриви тя твоя свят и твойте думи.
Заровен в сметището си духовно,
ти забрави думата "любовно". ...
1.3K 1

Нова съм 🇧🇬

Плаши ли те моята дързост – свиквай!
Учудваш ли се на моята същност – преодолей го!
Казваш ли си, че съм лека – грешиш, „тежа” си на мястото!
Мислиш си – какво ù става, имам изненада за теб – отвикнах да съм наивна.
Гледай как го правя – виж какво изпусна. ...
1.2K 1 1

Ще плача 🇧🇬

Ще плача
Не плачи! - Толкова лесно това звучи,
но да е лесно май не личи.
Успокоявам ранената си душа аз
и се опитвам да я стопля от този мраз. ...
917 3

На демона в душите ни 🇧🇬

Не можеш ти духа да угасиш.
Плътта ще мачкаш, ще кръжиш
и смърт зловещо ще мълвиш,
духа не можеш ти да угасиш!
Очите виж, ...
904 2

Порив 🇧🇬

Порив
Слънце в душата,
злини в краката!
Eто това желая аз!
Липса на злоба, ...
1K 1

сенрю 🇧🇬

Уморени очи
от гледане в слънчогледи -
ирисодиагностика
856 6

Далеч 🇧🇬

Тихо е, а искам да извикам… да ти кажа всичко онова,
буквите, което не успяха, искам да го изкрещя…
И да чуеш, даже и далече, свойто име с моя влюбен глас.
За да разбереш какво ми даваш, много ще говоря аз…
Ще говоря и ще чуваш топлината, както я видя в очите ми, ...
877 2

Дали 🇧🇬

Ще се разминем с теб
като ята в насрещен полет,
забързани към тъй мечтания си юг,
но няма никога да срещнем пролет
и вечно ще летим един към друг... ...
460

Слънчева нощ 🇧🇬

Тази нощ не беше като другите.
Аз дойдох разголена и боса,
само по прашец от пеперуди,
цяла съм усмивка светлокоса.
Тази нощ разчорлих тишината - ...
1.2K 16

Чичопей 🇧🇬

Чичопей, чичопей!
Пролет иде – зеленей!
Чичопей, чичопей –
чувам бодра песен птича.
На закачка ми прилича. ...
4.4K 17

Как?... 🇧🇬

Как?...
Научи ме...
Научи ме как да живея, без да ме раняват!
Как да бъда силна сред хиляди лъжи...
и да не позволявам сърцето ми да предават? ...
1.1K 6

Инфантилно 🇧🇬

Ще понапиша тези редове,
изплакани за детство тихо,
където мие пустош брегове
и пошлостта не дебне скрито.
Ще начертая къщата от моите мечти, ...
981 1

Ти знаеш ли? 🇧🇬

Ти знаеш ли, че аз познавам
едно момче, което е вълшебник?
И всеки път край него щом минавам,
откъсвам си по цвете и надежда.
Едно момче, което често ...
1.2K 7

Приеми го 🇧🇬

Не искам да те гоня, но тръгвай си вече ти.
Не искам повече да ме боли.
Не искам да виждаш моите сълзи.
Не искам да изричам "върви".
Нямам сили да кажа "остани". ...
1.1K 1

Да останем някъде сами... 🇧🇬

Да останем някъде сами...
Така ми се иска да имаме бряг,
на който да бъдем само двама,
да ме целуваш, да ме любиш пак,
но само между нас да си остане... ...
829 1 4

Стените 🇧🇬

В последно време станал съм зидар,
но най-обикновен, не съм велик масон.
Издигам си стени - в това си има чар.
Убивам чувствата... И правя си заслон.
А мислите ми ежедневно го прескачат, ...
1.2K 9

Недоразумение 🇧🇬

(из цикъла „Вицове в рими”)
На доктор Иванов му се наложи
по спешност да пътува в късен час.
Обади му се, силно разтревожен
и нервен пациент: „ Елате в нас ...
797 3

Нетленен храм 🇧🇬

О, щъркеле, върни ме във гнездото си –
на таз' земя аз пак да се родя,
на нов живот да срещна рождеството си,
по път мечтан и вечен да вървя!
Да срещна дълголетие и слава, ...
664 2

Криле без полет 🇧🇬

Върни ми стремето накъсано, прогнило,
не искам повече камшици без вина...
Сърцето ми от операции се е смалило
и къпе се в крещяща тишина...
° ...
647 4

Под дъгата 🇧🇬

Дъждът, изплакал своите сълзи,
избяга на крилатия си кон.
Лъчите слънчеви, тъй бързи,
извиха дъга над моя балкон.
Бях малка, казваше ми мама - ...
1.4K 14

Думи в стих 🇧🇬

Думи в стих
Аз виждам и не отричам,
че думите искат да живеят.
Изписани на лист хартия,
те описват емоциите в мен. ...
1K 3

Мечтите на щъркелчето 🇧🇬

Мечтите на щъркелчето
Щъркел дългокрак
хвана жабка пак
и я занесе в гнездото,
за да нахрани жена си с месото. ...
1.4K

Изгубени души 🇧🇬

Знаеш ли защо е глуха самотата
и разяжда всяка топла дума?
За да може да пусне корени в душата...
и бавно гласовете да погубва.
Знаеш ли защо е сляпа любовта ни ...
1K

Няма те 🇧🇬

Знам, че не мога да те видя,
знам, че далече си сега,
но в главата си чувам глас:
"Тук съм, бебе, тук, до вас."
Но кажи ми как да продължа, ...
934 1

Портрет! 🇧🇬

Качих се на хълма,
седнах на камък.
Пред мен се откри
най-красивият пейзаж.
Огромна зелена поляна с ...
704 1

Вкус на портокал 🇧🇬

Вкус на портокал
Целувката ти - вкус на портокал,
под слънцето разтапящо ме гали;
очите ти - изгарящи корали -
във моя поглед твоят се е спрял. ...
1.1K 8

… все по-рядко знам къде съм… 🇧🇬

… все по-рядко знам къде съм…
Не се родих с хриле, за да те дишам,
в най-синьото мастило на стиха си.
Оставих те – ти сам да се напишеш,
по пясъка… скалите… по смеха ми... ...
1.3K 34

Заръка 🇧🇬

Заръка
Мила дъще, ти разбра,
трудно е да си жена.
През деня и през нощта
свободата отлетя. ...
604 1

Криза 🇧🇬

Много лесно е да си студент,
малко по-трудно да вземеш апартамент,
но не наготово дава ти се всичко,
трябва да бъдеш "чичко-паричко".
Как, като работа няма, ...
475 1

Ако 🇧🇬

… ако беше сълзата ми стих,
а ти - вероятност за рима,
колко нежност разлистила бих,
мълвейки твоето име…
… и да бях се родила сълза, ...
1.3K 1 30

Ако можех... 🇧🇬

Ако можех магия да сторя
Сърцата за любов да отворя
Ако можех...
Светлина на душите да дам
Никой никога нямаше да е сам ...
1K 18

Докога 🇧🇬

Загубихме страстта си към живота,
притиснати от сиви хоризонти.
Приемаме несгодите без ропот.
Живеем в къщи с липсващи балкони.
Отровен въздух дишаме спастично. ...
1.1K 16

Към и подир 🇧🇬

Тръгнах към слънцето,
когато изгряваше.
И запях.
Ако не аз –
песента ми да стигне до него. ...
1.1K 20

Ще се спреш ли? 🇧🇬

"Ще се спреш ли?"
Ти ме попита.
А как да спреш
сърцето да обича...
Не моля. ...
781 2

Oгън, страст и мечти... 🇧🇬

Толкова сме различни,
че чак ме боли...
от близостта ни непривична -
играем май опасни игри...
Толкова ни е хубаво, ...
1.1K 3

Горчив дъх 🇧🇬

Кръговратът... пак
неясно те извлича
от утъпкания коловоз.
Захвърлен някъде
- извън, ...
715 1

*** 🇧🇬

Пада
тъмнина
над
челото любимо
потъвам ...
552

Есенна симфония 🇧🇬

Есен, октомври, неделя - вали,
и аз на морето няма да ида...
Тротоарът е пуст,
никой по него сега не върви,
дъждовни капки по мене се стичат ...
964

Бягство 🇧🇬

Тъй красива, изящна и бяла,
тя застана на лунния праг
и съблече сърцето си - вяла,
но остави тъгата за враг...
Всичко друго по детски прогони, ...
728 3