Омръзнах ти... Досадата е чувство,
което натежава и боли.
Превръщам те чрез спомена в изкуство,
а жив съм, и съм дишащ. Но, уви!
Сърцето ми изстива върху листа, ...
С вкус на пролет
Зрели кестени греят в очите ти.
Есен е. Есен е. Късна. Красива.
Шарено-пъстра. Плодова. Кичеста.
Сякаш в предчувствие, че си отива. ...
В мартенското утро ме буди Моят ден.
Може да е всякакъв, не обикновен.
Сутринта е хладна, още предпазлива,
само след минута става приказлива.
Слънцето надига се някъде след девет, ...
Сбогом, мое щастливо сърце, казвам ти "сбогом" и пак на разсъмване тръгвам да търся онези ръце, дето в съня ми ме искаха тръпнещи... Сбогом на вас, мои тъжни очи, а в съня ми вий бяхте щастливи, плачехте тихо за нея призори, за очите ù -толкоз красиви... Сбогом на този безличен живот, чака ме друг, ...
Несигурни са крачките във мрака.
Въжето на умората се къса...
Палач на ешафода те разсича,
а пропастта те дебне мълчаливо.
И всяка нощ събираш късчета, ...
Един цвят
Затвориш ли очи - ще видиш мечтите ми,
защото така и било писано за двама ни.
Да срещнеш някого, без да търсиш,
да откриеш своето отражение в друг. ...
Да ти е светло, да ти е видело,
както на личния ден, пред олтара!
Но докога във съня ми ще идваш?
Няма ли мира за клетата вяра!
Тъй ще те нося все: трънче в душата ми, ...
Тъканта на сънищата, ранно
покриваща телата ни (завесно),
отми се със изгряващото Слънце.
„Довиждане”. (Удобно за размяна.)
Да отлетиш изглежда някак... лесно. ...
Бележа с пръсти аз местата,
където бях сама веднъж.
А с пастели оцветявам си селата,
където ходех аз на шир и длъж.
Отбих се пак при тая стара къща, ...
Затварях си очите за нещата,
които иначе ми дразнят здравето.
Чертите в теб - ония, непознатите -
те бяха туй, което ме застави
за малко да поседна и да спра ...
Защо заглъхнаха безгрижните стъпки,
някога с усмивките наши се гонеха?
Къде загубихме сърдечните тръпки,
с които щастливо сълзите се ронеха?
Дали угаснаха звездите в очите ни, ...