Poetry by contemporary authors
Няма име... 🇧🇬
със аромата на цветята.
И слънцето, разпалило деня ти,
но... устните ти, устните ти как да нарисувам?!
Ще ти сбера букет от диви теменуги, ...
Aко ти кажа... 🇧🇬
ако ти кажа, че те мразя,
ще ме оставиш ли,
ако ти кажа, остави ме!?!
Ще ме обичаш ли, ...
Две истини в една 🇧🇬
Изплагиатствано от
Съдбата, с много чувство за ирония,
в театъра, внезапно, им устрои среща.
Сред толкова човешка какафония, ...
На поета 🇧🇬
Проклет да си, поете,
сложил в стихa,
словата "вечност", "мъка", "самота".
Смутил покоя си, родил агония, ...
Тя - лъжа е, аз съм истина 🇧🇬
виж я на какво прилича,
колко е фалшива, не живее,
няма хубави очи, не знае да обича.
Тя е нищо, някаква си там минутна, ...
Обичам те 🇧🇬
а всъщност е нечестно!
Казваш че ме обичаш,
а след друга тичаш.
Не разбра ли, копеле нещастно, ...
Зимна приказка 🇧🇬
Подобно на Евгений в сплина,
изпаднал бях през тази зима.
Захвърлих всички модни дрехи,
забравих дверите на бляскави салони; ...
Постоянство 🇧🇬
последният ни вик, недоизказан,
се пръсна върху мен една сълза.
И беше като дъжд, ала неканен.
А всяка капка днес е ураган, ...
Монологът на едно дете 🇧🇬
Тук, на прага на реалността.
С едно момиченце съвсем незнайно,
загубило се в пътя си за у дома.
„Искаш ли” - момиченцето ми предложи - ...
Ще се омъжа в рокля от мъгла 🇧🇬
с тази рокля от бяла мъгла?!
И пред множество гости на утрото
влача всичката болна тъга.
Как да вярвам в подпис и пръстени ...
Свободен 🇧🇬
не винаги съм бил с добри стопани...
Аз съм един – но с милион съдби!
И незаслужено понесох много рани...
Аз бях добър приятел, но защо? ...
Ненадминати очаквания... 🇧🇬
какво и как да се постарае
да получи малко щастие
на тази земя и с радост
да изкрещи ето това е... ...
Картина в стих... 🇧🇬
над планета синя
наречена Земя...
Изгарящи милионни
светове - живот ...
Бреговете на твоите устни 🇧🇬
ме примамват в дълбоки води.
Ще оставиш ли котва да спусна
в тази буря от силни вълни?
Във мъглите на твойте коси ...
Понякога 🇧🇬
на цяла вечност се равнява.
Все чакам нещо да се случи,
а то е някъде в безкрая...
Уж грее слънцето, а зъзна ...
Звезда над Пловдив 🇧🇬
под крило на падаща звезда,
заблестяла сред небето синьо
с твоята немигнала душа!
Подир звън на песенна камбана ...
Прошка 🇧🇬
Подаде ù ръка,
а тя за миг замря.
Замисли се дали
някога за нея ...
Като отворена книга 🇧🇬
на живота стоя - толкова истина
и болка разбрах...
Трябва да отстоявам само
моята истина... ...