Poetry by contemporary authors
Автопортретно сенрю 🇧🇬
сини йероглифи
варикозно хайку
Бягам 🇧🇬
от огледалото на собственaта си душа.
Изпращаше ми мисли,
които отдавна трябваше
в прегръдките от плевели ...
Спасително въже 🇧🇬
Нощта ни е последна, но не и прощална...
Виж, гърчи се съществото у мен...
последната нощ ще се стопи в пореден ден...
Намерих си въже, за да се хвана. ...
За любов са нужни две сърца 🇧🇬
като бурен огън от унищожителен пожар.
Обичам те и пламъкът в мен грее.
Всеки миг прекрасен... всеки спомен стар...
Отиваш си и само сянката остана ...
Пролет 🇧🇬
топи се последният мартенски сняг,
подухва на пориви топъл Южняк
и кълнове плахо земята пробиват.
Готова да цъфне е старата слива. ...
Закъснял... 🇧🇬
Нетърпеливо гнездо.
Многоточие.
Ранено клонче.
Шарен храм от цветове. ...
Шепа и за мен 🇧🇬
Шепа кестени. И тишина.
Евтим Евтимов
Шепа кестени, казваш, купуваш.
Шепа кестени, казваш, поете. ...
Онзи мъж 🇧🇬
Той няма име, нито път, за да проходи.
И откакто го има, все седи сам на брега
и прилича на юни, ала без хората.
И прилича почти на секундова буря, ...
Да нарисуваш вятъра 🇧🇬
От няколко време се чудя –
питам се дали ще мога?
Вятъра искам да рисувам отново.
Зная, приятелю, зная, че ...
Бъди до мен 🇧🇬
от две очи, които взират се във мен,
от твоя глас, от силното ти рамо
и от полъха ти в тъжния ми ден.
Бъди до мен! Аз нямам сили вече… ...
Далечност 🇧🇬
Синият цвят е цвят на далечност -
сини са непрестъпните върхове,
синя изллежда и морската вечност,
сводът небесен е син... Какво още - ...
Полегнал си 🇧🇬
Полегнал си,
затишие обвива
спокойствието
тъмно-тъжно, реещо около теб. ...
Слънчева камбана 🇧🇬
Слънчева камбана
Превзет от песните крилати
въздъхна разцъфтял южняка.
Пленен от нежни аромати ...
О, ангеле... 🇧🇬
едното – разум, другото – любов!
И само плаха, мъничка сълза
ги свързва в лек, небесносин обков!
В теб пролетите, още неоткрити, ...
Усмивка 🇧🇬
Да дариш една усмивка
ведра, говореща без думи,
да знаеш, че това е щастие,
докосвайки като малко дете. ...
Популация 🇧🇬
ампутирахме дърветата в своята улица
виждали сте хроми под строй как протягат
остатъци от ръце
под небесните порти милост ли просят ...