И си тръгва дъждът. Гали нежно капчуците.
А звездите бледнеят след него, и тъмни са.
Не се спират, не надничат в прозореца.
И са тъжни, по-тъжни от плачещи улици...
И си тръгва дъждът. И се спуска по стряхата. ...
В други ли постели се завиваш,
омòтал разума си с чужди чар.
Знай, всички ний сме кукли парцаливи,
подали нявга ви измамлив дар.
Не зная още как се обещава, ...
Влак, молитвеник и два чифта очила
Пътувам във влака във събота
и наблюдавам земята и хората;
кой не успял да надвие умората;
кой се преражда от дъното. ...
Мечтите ми се сбъднаха... в любов
В очите ми - две истини от прах -
запушват болката, сълзите спират,
житейски вихър с ярост разпиля
мечтите ми - прашинки радост. ...
Помощ, Пролет! Препускай към мен...
Яхвай вятъра, идвай по спешност.
Всеки миг ми е ограничен,
лепне въздухът от мимолетност.
Онзи "тумор" със нож изрежи, ...
Търся богата и честна мадама,
самичък останах, светът е за двама,
гоня с псувни докрай самотата,
умея да паля ревност в душата.
Аз съм много, етично възпитан, ...
Защо ме забрави, господи мой?
Защо сърцето не намира покой?
С какво заслужих тази зла съдба?
Нима не бях добра съпруга и жена?
Исках само щастлива да бъда, ...
Името ми се обезличи от употреба.
Душата ми посивя като прочетен афиш.
Очите ми - смъртоносна са дрога,
а ти древноегипетска фреска,
гордо стоиш и мълчиш. ...
Обичам да мечтая, обичам мечтите.
Мечтаейки, по-бързо отминават дните.
Обичам да мечтая и мечтая да обичам.
Обичам ли - сияя, обичам да обичам.
Мразя те силно, мразя жените. ...
Стъпките ти отекват по мокрите капчуци,
разпилявайки думите, които помнех за обичане.
Но от толкова чакане, повярвах на заблудата,
че ще се върнеш... отново по съмване...
за да мога да усетя близостта ти, ...
КАК
Как да забравя ръцете, които ме милват?
Как да забравя очите, вперени в мен?..
Как да забравя раздялата – болката дива?
Как да забравя теб? И първия ден...
Мартеничка - червено с бяло -
Аз ви подарявам в този час,
Радост ви желая, слънце засияло,
Трудът удоволствие да е за вас!
Ей кокичето звъни с камбанка, ...
Прекрасно е утрото след черния залез,
грешно е, че остават белези в сърцето.
Ветровете идват от други посоки,
пролетни кичури рисуваха по лицето...
Небето и морето се помириха, ...
С мартеници вас, приятели, закичвам
Ще те закича с бял конец -
той символ е на дълголетие...
Животът ти - красив да е като венец!
Изпълнен с радост и великолепие! ...
Животът ми, колко пъти, на косъм висял е
и щастието е също висяло,
колко пъти любовта ми там се е хващала,
като косъм е и здравето изтъняло,
нервите ще се скъсат износени, ...
От утробата на днешното презрение
изроди се грозен отпечатък -
"не струвам". Твоя рожба. Твое мнение,
разстлано по килима ми оттатък.
Не струва да го тупам през прозореца - ...