Poetry by contemporary authors
Луда 🇧🇬
от всичко - и от любов, и от мечти...
И утрото ми винаги е ведро,
и винаги със светлина блести...
Донесе ми животът обич силна ...
Лице 🇧🇬
грях извършен,
неразкрита вина,
дълги нощи,
мисли обсебени, ...
На тавана съм скрила мечтите си 🇧🇬
пепелясаха в стария скрин.
До живота писма недописани
се зазидаха в моя комин.
На тавана – с молците и мишките – ...
Не спирай 🇧🇬
чанта през рамо,
бързаш през времето.
Не спирай се само!
Усмивката сложила ...
Пони с панталони 🇧🇬
и си пони там видях.
Ех, че сладко малко конче!
Искам мое да е аз!
Ще му давам по бонбонче ...
Споменът остава 🇧🇬
ала споменът остана.
И пак ранява ме, ехти
любовта неизживяна.
И в мислите те няма, ...
Самотен ездач 🇧🇬
а насреща тишина.
Пътя търсиш в тъмнината,
но попадаш на стена.
Ездач самотен е съдбата, ...
Много ли 🇧🇬
да обикнеш онова момиче?
Сърцето ù от болка кървеше
и вехнеше като кокиче.
Толкова много ли поиска от теб, ...
Нозете на самотната жена 🇧🇬
нозете на самотната жена
не плачат за мъже
ридаят те за един-единствен
не онзи ...
Проточеност и безнадеждност 🇧🇬
изтъкан от премеждия
се лутат духовни вихри
разгневени
сред безкрайния мрак ...
Има ли смисъл 🇧🇬
във страх и неволи, не иска ли да умре,
от цялата тая лудост направо пълнее,
изход не вижда и тъй си се чувства добре.
Има ли смисъл човек да се смее, ...
Писмото 🇧🇬
ми остана мъничко време
да седна и да ти напиша
онова писмо, което
може би чакаш... ...
Спасена 🇧🇬
и с лай нощта прокуди,
сънят-жонгльор със тъмното
изчезна, без сбогуване.
С обречено предчувствие ...
Надеждино поле Х 🇧🇬
Полето сърдито шумеше
и вятър тревите коси.
Щурецът пак тъжната песен
в миньорните нотки изви. ...