В живота му - сълзите и скръбта,
на масата до него все празнуват,
тровят го със своята злина
и душата му завинаги погубват.
Пък той, нали е домакин, ...
Вечеря, свещи, а на масата - двамина,
Луната ми нашепва, че единият съм аз,
а срещу мен седи, усмихната свенливо,
вълшебна фея, като в приказен колаж.
Че е красива, аз прекрасно осъзнавам, ...
За теб съм по-красива с усмивка фалшива?
За теб съм по-красива с усмивка фалшива?
Но не ми се иска сълзите да изтрия?
Една усмивка нищо не би заличила,
щом толкова болка зад себе си е скрила. ...
Доброта
На благоденствие не се приучвай!
Защото то е преходно в света...
Ако си имал - научи се да изгубваш!
Ако си бил щастлив - се научи да страдаш след това! ...
Във утрото на кадифена младост,
когато слънцето блести в петите,
дърветата си кимат с радост,
светът за щастие си е измил очите.
През морската градина мина ...
Аз тръгвам, чуваш ме, нали?
Аз тръгвам без посока в този миг...
Разбирам, че ужасно ще боли,
но длъжна съм, а не жестока.
Не ме моли! Не казвай, че обичаш! ...
Намерих те, харесва ли ти или не,
заклещи се неканен във моето сърце,
"обичам те", но ти не ме...
не си отивай, остани, намерих те...
намерих те, отвори ми вратата, ...
Тишина се притаява в мрака.
Лека музичка се чува в далечината.
Дойдох, за да ти кажа как се чувства тази нощ душата ми.
Недолюбен от вълнение,
закачен за котва аз потъвам. ...
Отказвам да призная любовта си,
със мене ще я нося вечно
и забранявам ти в съня ми
на пръсти ти да влизаш, нежно.
Отказвам да треперя, щом те видя – ...
Твойте грайфери се впиват във снега
и сриват крехките и нежни очертания
на меката снежинкова дъга,
превръщайки я във преосъзнаване
на всички действия със някаква посока – ...
Защо си се развикало? Боли ме!
Не виждаш ли, че цялата съм... гроб?!
Не ме моли със думите ”... спаси ме!”...
Млъкни, Сърце, не искам да съм роб...!
Добре ми беше мъртва да живея, ...
Над София е спуснала мъглата
безшумните си кълбести вълма.
През белите одежди на стъклата
процежда се едва-едва из мрака
тъгуваща, оскъдна светлина. ...
Около четири сутринта, когато си мислите, че отговорът е само един
🇧🇬
Най-мрачно е преди разсъмване,
когато огънят изтлял е в пепелта.
Студът се свива за последно в храстите.
Зелено-синкаво-стоманените планини угасват.
Луната се стопява със метален блясък. ...
[21:29:06] Nelly Gospodinowa: васил ти праща поздрави
[21:29:12] Nelly Gospodinowa: :)
[21:29:22] Mia: mersi:Положи в оределите му клони
Полòжи в оределите му клони
мъх снежен от далечни небеса, ...
На златен поднос с кристална украса,
с брилянти засипан от ангели бели,
слова най-жестоки, без капка гримаса
разкриваха тайни в тъга избледнели.
Отнетата радост заменяха с жал, ...