Poetry by contemporary authors
Щрихи 🇧🇬
самотни гнезда
сълзи по паяжини
тъгуват хризантеми
мирис на есен ...
Въпрос 🇧🇬
Екстаз, а след това?
И мисля си сега -
какво е всъщност любовта?
Измислица... красива? ...
Живо минало 🇧🇬
отдавна заглушени с тишина,
а вятър нечути отговори носи
с писък в мрака на нощта?
В душата ми защо не стихват ...
Жива съм 🇧🇬
С косите си оплитам ветровете,
с ръцете си живот им подарявам,
със устни ги целувам по крилете.
Тъй жива съм! След тебе съществувам! ...
Изложба 🇧🇬
На Славейко Петров
Две фрази с думи обичайни:
„Мой роден дом” - „Не се продава”...
Ведно събрани, по- ...
Бели камелии 🇧🇬
а в ръцете ти горя без огън
и се сипя
и изчезвам между пръстите на китариста...
желая белите камелии на твоите очи. ...
Радост 🇧🇬
дъх на мокачино имаш ти.
Сладкото е два пъти по-вкусно,
споделено с нечии мечти.
В твоята чинийка е късмета - ...
Тя е мен 🇧🇬
И останахме сами
В нашето гнездо
Където се свиваме
За да ни стигнат парите ...
Уморих се 🇧🇬
Уморих се от играта на любов,
от звука на вечното „обичам те”,
клетви, дадени кат’ благослов,
при зова на плътското привличане. ...
Зимата на моето сърце 🇧🇬
Дойде със цвете като пролет.
Обвита с птичи гласове.
С целувка нежна, нежен полет.
В зимата на моето сърце. ...
Не ме търси 🇧🇬
и в мислите си силно пак да те прегръщам.
Да усещам как се целувки ме изпиваш,
да бъда с друг, а отново да ми липсваш.
Не ми звъни! Защо го правиш, ми кажи? ...
Не говори 🇧🇬
почти такава, както във началото.
И пак ще е приклещена душата ми
между зачеркнатите цифри в календара ни.
А може би сме крайни песимисти, ...
Прераждане 🇧🇬
поставена от тях съм на колене.
Една тъга–дъга в душата ми все вие
и дяволски усмивки ми постеля.
Дулото си е насочила към мене ...
Молитва или... 🇧🇬
молитвата ми пак ще се окаже твърде дълга
и все тъй тягостна ще да звучи, плачлива,
изпълнена със горест и със парлива болка.
В молитвата ми пак години ще се вплитат, ...
Лишена от баща 🇧🇬
от истински бях лишена.
Звучи толкова жалко,
но тази съдба ми бе отредена.
Думичката "татко" ме ужасява, ...
С етикет на нетрайно съшитото щастие... 🇧🇬
върху детските кончета с пламъчни гриви.
Разпилели звездите във скута си -
избродирани думи - вълшебства от приказки...
В онзи ъгъл, където мечтите отсядат ...
Надеждино поле IX 🇧🇬
От конския тропот разбуден
селяшкият взор заблестял.
Еничер самотен, прокуден
под стряха от буря се сврял. ...
Тече си реката 🇧🇬
завихряща бързеи слепи. Поврат.
Повличаща клони и дънери тежки
коритото следва, не тъжен обрат.
Тече си реката през ниви, поляни. ...