Всички ледени думи искрят във акустика,
даже плюш във душата не ще ги попие.
Всеки миг споделен до вчера бе музика,
а от днеска мъглата започва да вие...
Аз се лутам из светлите двери
на поети, били преди мен
и духът ми до днес не намери
своя почерк, пред тях преклонен.
Бях със Смирненски в рудник копторен. ...
Защо изричаш наполовина верни думи?
Защо се вричаш в чувства неми?
Защо, когато с половин душа обичаш
и знаеш, че всички мечти разпиля ми?!
Как очакваш да продължа - ...
Празниците тихичко почукват на моята врата,
но нямам сили да посрещна и тях сега...
Децата се радват, възрастните празнуват
и чуват се наздравици в нощта...
А аз съм отново тук сама, ...
Ще бъда с теб,
дори зората със катран да се почерни
и денят ù обруган обърне гръб...
а звездите да блещукат лицемерни,
пропили на нощта душата в скръб! ...
Желанията ми газят из тучни поля...
с избуяли от влагата и слънцето емоции...
Усмихвам се на тишината...
и душата ми се изпълва с музика...
а животът се заплита в медено-кехлебарените ми коси... ...
Изпълнена съм с нови детски надежди,
родиха се хиляди детски мечти!
Не знам дали Коледа е причината,
или пък не си ти ?
Отново имам пламък в сърцето, ...
Каква красива есенна градина!
- Това е Бог, той преди малко мина.
О, красота, о, вино, о, жена,
не ме лъжете. Бог е тишина.
Прах съм бил и пак ще бъда прах. ...
Мелодия на устните ми – скрита тишина…
Ритъмът на мислите ми – бавен валс в нощта.
Времето в косите ми – мека топлина.
Думите в очите ми – гола слепота!
Поглеждам я в очите - празни стоят,
докосвам ръцете с рани по тях.
Кожата бледа, почти като на мъртва,
косите - разрошени, сякаш не помръдва.
Диша - аз виждам и чувам това, ...
Живея за теб, но живея без теб.
Мечтая за теб, мечтая с теб.
Обичам с теб, обичам и теб.
Красиво е, да. Усмихни се за мен.
Не търся късмет, намирам си теб. ...
Зад воал от приличие е скрита душата ми.
Зад стена от морал е затворен духът.
Зад норми обществени се таи свободата ми.
Зад порой от сълзи проблясва мигът.
Но пристига вълнение от промяна възбудена. ...
Отдавна някой беше казал:
"На Коледа се случват чудеса",
но този някой не е знаел,
че чудесата, всъщност, са лъжа.
Когато вятърът засвири във комина ...
Поглеждал ли си в празните очи,
в които живо пламъче не свети?
Отдавна сухи те са за сълзи -
звезди угаснали са във небето.
Почувствал ли си празното сърце, ...
Предколедни искри от висше просветление
направиха света по-простичък и чист
Кому е нужно нечие страдание
в безветрие да вдигаме платна
пътуваме и движим се така ...