Не съм добра, сега ли го разбираш?!
Събрала в себе си най-трудните минути.
Часовникът във мене атрофирал е,
а времето дори не ме подмина...
Не съм добра, сега ли го разбираш?! ...
По стъпките, събудили нощта,
по лунните сълзи изплакани,
по угасналия огън във пещта,
по воплите от вятъра огласяни,
по устните несрещнали страстта, ...
На върха на кулата безмерно висока Жокерът танцува,
с неумолима алена усмивка на напудреното си лице.
Танцува плавно стъпките на валса,
с отвлечената си любима във ръце.
Шепти й, ...
В студения прозорец отразяват се очите ми...
надига се в сърцето безутешно нетърпение...
Протягам длан, попиваща потока от сълзите ми...
преглъщам стон във някакво престорено смирение.
Вратата се отваря и те чувам да пристъпваш... ...
Благодаря, че толкоз време вече
ми давате опора и надежда.
За прегръдките в студени вечери,
за радостите, обичта безбрежна.
За закрилата, за нежността голяма, ...
Онази съм - която все не чакаш
и от която често се отричаш,
с която, между другото, си лягаш,
а никога не каза, че обичаш...
Онази съм - която е удобна ...
Душата ми пълзи, омачкана във пясъка,
като хартия хвърлена в боклука,
помилвана единствено от вятъра -
eдинственaта й добра сполука…
И пясъкът отхвърля детските ръчички, ...
Запълвам дупките в сърцето си с надежда,
че един ден всичко ще се промени.
А сантиметрите между нас ми изглеждат
като стотици светлинни години.
Обява във вестника пуснах - ...
Погребах поредния приятел в съзнанието си,
отпратих го.
Видях облекчението от приключилия безсмислен разговор.
Изстисках най-добрите ни спомени,
звучаха като стих за некролог. ...
На моята гара "Очакване" днес спираш,
забързан, объркан и немощен влак.
Коловозите даже дори не подбираш,
ти релсите драскаш и тръгваш, и пак...
... разпръскваш след себе си локви проклятия ...
Чета и препрочитам твоите писма,
сещам се за твоите слова.
Как шепнеше ми тихо във нощта
думи две, изпълнени със красота.
"Обичам те" - шептеше ти, ...
Ярко светят витрини, гирлянди провесени
край задръстени улици с фарове блеснали.
Пред моторният бум амбриажно-спирачен
мойта тиха пътека усещам как плаче.
В тази коледна глъч всеки път аз се питам ...