Нощта покри града с тъмно син воал.
Звезди, като светулки, проблясват в мрака.
С теб пристъпваме ръка в ръка,
отиваме симфония лирична да слушаме сега.
Оркестарът бавно засвири, ...
Заради теб
Заради теб мила моят свят сега е пак цяло
Заради теб любов живее отново в душата ми
Заради теб аз имам смях в очите ми
Заради теб не се страхувам сега от злото ...
... пропадане
Висините горят като слънце крилата,
залепени от восък, с духа на Икар,
и пропадаме - капе размекнато злато,
а се вие светът, сякаш ням кръгозор... ...
Може би аз, а може би ти бе по-умният в тази игра
и захвърли на дявола всичко, помъкнал си кръста в нощта?!
И когато часовникът млъкне и животът бездънно заспи,
побелели от прах ще се търсим - може би аз, а може би ти...
Може би ти, а може би аз полудях от безсилие сиво ...
Какво е животът - един карнавал...
всички хора са маскирани,
спуснат е лъжливият воал,
вижте само колко сме гримирани.
Свалете ги, свалете маските, ...
Добре съм – даже някак оцелях
сред преспите на тъжната си зима,
но мислейки за теб – било е грях,
почти било е непростимо.
Сега ще плащам своята вина – ...
И ето, че дойде мигът на разочарованието.
Признавам, че не продължи дълго.
Струва ми се, че съм те надценила,
а ти какъв егоист се оказа.
По-зле и от последния, с който бях. ...
На алеята в парка художник видях
и спрях възхитена до него.
Рисуваше той, красива поляна с цветя,
а сред цветята образ на жена.
Очите ù рисуваше сега - ...
Ще мине време, докато разбереш,
че всеки изгрев е различен;
че не съм като всички жени
и на никоя аз не приличам.
Ще трябва време, такъв ни е случаят. ...
Издигам се с крилата на съня, в нощта…
Отлитам, ще погребвам любовта…
Изгарящата, сладка и опияняваща любов…
Изпълнила ме с трепет и мечти…
Изкъртила представите ми за морал… ...
Копнежите ми са загнезденото камъче,
в потъпканата сочна кал през пролетта,
на птицата - освободеното й пламъче,
на детското у мене - тъй безгрижните лета...
Зарята на усмивката ми е звездата ти, ...
... Тя е там... и сякаш все още го чака... него,
вятърът е още в косите й
и свободата е останала по кожата...
само морето й напомняше, че не е сама...
споменът за него я изпълваше цялата... ...
Опитах да те заменя. Сгреших.
Поникнал корен в мен остана - ти.
От разклоненията в мене се опих.
Неизтрезнелите надежди ходят боси.
Така пристъпвам с липсите по теб, ...