Понякога сърцето ме боли,
понякога душата ми се гърчи,
очите ми са пълни със сълзи
и всичко в мен се мъчи.
Не можеш ли да видиш страха в моите очи, ...
Неустоима, казват, била,
покорявала внезапно всички сърца,
карала сърцето ти лудо да бие
и коремът ти на топка да се свие.
Но за ръка със нея и болката вървяла, ...
Сама сред тишината на шума,
сред шепота безмълвен на дома,
когато всички други са заспали,
аз чувам как засвирват ми кавали...
От сто посоки песни полунощни ...
Когато от болка душата ми плаче,
от много обиди сърцето кърви...
Предателства тежки със себе си влача...
Очите пресъхват... от много сълзи.
Когато денят ми се вижда безкраен, ...
Каишката ли стяга? На врата ти е.
И на гърдите тежко стъпила вина…
А въздухът? Май гъстичък и мръсен е.
Замесена с предателство е обичта.
Ще се забрави бързо. Като добрина. ...
Ти дириш мене отново виновен,
ти, мой нестихващ язвен спомен
и стърчиш в очите ми до днес зает -
черен и измачкан залезен силует.
И всеки път, щом погледа си свърна, ...
Да спрем дотук - преди да се удавим
в притеглящата ласка на прибоя...
Аз искам тази вечер да забравя,
че някога... до вчера... бях и твоя.
Аз искам пред очите на морето, ...
Ти си това, което иска душата,
ти си топлият лъч свтлина,
ти си моето спасение на земята,
ти си за мен единствен в света.
Ти си нежната ласка на моите дни, ...
Една тишина, една загадъчна тъмнина,
един образ тъй незнаен,
едни очи, мечтаещи за мъничка светлина.
Знам, ей там някъде далеч е скрита тя,
седи и тъжи, защото за нея няма живот в света, ...
Премина с гняв на буря този ден,
ограби ме и пуста ме остави
да бродя по безлюдните улици,
притихнали сред мрака на нощта...
И както скитах се сама и пуста, ...
Нямам страх напред да продължа.
Ала не зная до къде ще стигна.
Имам само сили самотата да спася.
Нищо не успях да постигна...
Като лешояди те ядат отвътре ...
Ти си онзи миг от вечността,
в който аз разбрах, че си ми нужна!
Въздух си ми, глътчица вода –
всичко си ми, лястовице южна!
Като лъч се стрелна в моя ден, ...
Погледнеш ли в очите ми, ще видиш
светът, събран във кукленските ириси.
Загледай се във тях, ще се откриеш,
ще се познаеш, без да питаш ти ли си.
Мини през огъня на лудите ми мисли, ...
Не съм билет в една посока.
Не съм и удоволствие, за да си угаждаш.
Да ти нося сладост - мога,
но трябва само да знаеш как да ме накараш.
На дъх от теб съм, ...
Не мога да повярвам, че се влюбих в теб...
Как ти позволих да влезеш в живота ми...
Не мога да повярвам, че не спирам да мисля за теб...
Как ти позволих да преобърнеш дните и нощите ми...
Не мога да повярвам, че не мога без теб... ...