Надгарча разпиляна топлината.
Слънцето в прозорците се хили,
с лъчите си танцува по стената.
Паяци в ъглите са се скрили.
Въздухът тежи като причина. ...
Сега се сърдиш. Смяташ ме за враг, почти ме мразиш –
защото виждам, че грешиш, не премълчавам.
Приятелството трудно се постига и запазва
и само верният другар го заслужава.
А тези, дето днес ти се усмихват и залъгват – ...
Сега съм само гола стриптизьорка.
Джо Кокър ме разклаща с дрезгав глас.
Наоколо е леш - тълпата порка
с утайка във очите, с глад за страст.
Огъвам се във танц, шумят банкноти - ...
Съвсем не по женски сънувам коне -
заплита се вятърът в тежките гриви,
а после по памет размахвам криле
над земната делничност, страсти и грижи.
Съвсем не по женски измивам съня ...
Звезди изгряват в езерното огледало
и раздвоява се за нас света,
а Слънцето отдавна е заспало -
сънува приказка за споделена самота.
Пророци времето изпридат, ...
Разпиляваше внимателно плътта ми
като шепа пясък в разтворени ръце,
рисуваше копнежи и желания
с топли устни върху едно лице.
Ръцете ти нежни и горещи, ...
Ето, че отново ни разкъсват на части.
Бързат да си натъпчат по-скоро търбуха.
Ръфат и дъвчат всичко подвластно,
а ние на майната си, в девета глуха...
На лицето им - маска, на душата - завеса. ...
Нощта разстели звездно одеяло.
Градът притихна. Напъва се щурец.
Един прозорец светъл е останал,
зад него аз стоя и чакам теб.
Появата ти живота ми обърка, ...
Градът ни приласкава с нощни светлини.
Дърветата ни скриват в тъмните си сенки.
Градските нощи вещаят загадки
и сладки удоволствия за влюбени души.
Градски веселия, шум, рекламни светлини, ...
Тази нощ е мой ред да стрелям
с оръжие от двайсти калибър.
Не ме е страх, че ще ме чуе безоката Неделя,
но заедно с теб аз няма да умирам.
Прицелих се в твоите две мишени, ...
Зазидах си очите във мълчания
и клетвено устата си заших.
В копривите, поливани с ридания,
изстрадах и последния жених.
Отлитнаха ми лебедите диви, ...
Когато сутрин се събуждам с усмивка на уста
и слънцето пробужда пак в мене пролетта...
Когато тихичко приседнеш до душата ми сега
и лъчи изпълват въздуха с нега...
Когато докоснеш струната с ръка ...
Чувствал ли си се някога мъртъв,
когато изгубваш всичко, за което мечтаеш?
Виждаш как земята се отваря пред теб,
а ти да не можеш да спреш.
А бил ли си изгубен ? ...
Със тебе преди толкова години
животът странно двама ни събра,
случайна среща взе, че уреди ни
непредсказуемата ни съдба:
решена да ни свърже в едно цяло, ...
Ти все така минаваш в сенките на лятото
и ми миришат цъфнали липи на тебе,
и слънцето е лъч безпомощно разлят –
не гали вече, просто непотребен…
А юни днес се е родил и аз го искам, ...