Poetry by contemporary authors
Направи да мечтая 🇧🇬
игра, мили, не ти са ясни.
Зъзне телефона
от лъжливи обещания;
от заучени фрази; ...
Хората на изкуството 🇧🇬
Една палитра със бои,
писалка, лист, китара, сцена
и чаша вино... може би!
Кое вдъхновява твореца? ...
Кой съм аз 🇧🇬
мислиш само за себе си, а за мен - въобще.
Кой съм аз да те съдя? Нямам право на това.
Аз те обичам до полуда, но не получавам от любовта.
Имаш мен само когато ти трябвам, ...
Без пошлост 🇧🇬
Хоризонт неочакван дали се отвори?
И с очи извисихте ли се, и обикнахте,
и пресякохте пътища, и проникнахте
на Икар в мислите. Запрегръщахте ...
Мартинко 🇧🇬
На шест годинки стана, сине,
достойно носиш свойто име.
Слушаш своите родители,
нали сме ти първоучители. ...
Където е раят… 🇧🇬
(Не разбираме еднакво и ангелите, и дяволите…)
Рой искри изригват в златна слънчева заря…
Излиза светлина… и всички цветове променя…
От очите наднича загадъчна нежност… ...
На море 🇧🇬
Боже, колко е добре
да си без децата на море.
По-сини са вълните даже,
когато мацката гърба ти маже. ...
Сама 🇧🇬
ти отиде при другата, аз ти простих,
но уби моята силна надежда,
че с теб ще съм завинаги.
Сега отново съм сама, ...
Сега те няма 🇧🇬
тихичка музика чувам
и ме е страх!
Самота.
Бродя сама из улиците. ...
Палавата Деси 🇧🇬
От зори до късна доба,
ту се крие зад завеси,
качва се на гардероба,
ту насам-натам търчи ...
Единственият 🇧🇬
Стимулът да се събуждам сутринта
и да се усмихвам през деня.
Стимулът да съм щастлива
и да тръгвам рано сутрин ...
Винаги ще ми липсваш 🇧🇬
Поглеждам навън... Слънцето погали нежно лицето ми.
Приказен сън се разхождаше през нощта без почивка...
Пак същият чуден сън, в който ти живееш в сърцето ми.
... КРАЙ!!! Мисля, че нямам какво повече да кажа... ...
Прегръдка на спомени... 🇧🇬
в миналото ме връщат.
С пипалата си студени
бавно ме прегръщат.
Прегръдка на спомени, ...
Огън в сърцето 🇧🇬
Аз исках да кажа: "Ще успея!
Ще те забравя и поне за миг
за теб ще спра да копнея!"
Но, в тъмнината, чуваше се само вик... ...
Недочетено писмо 🇧🇬
а звукът се носи като тъжна песен.
Облаците стари спомени навяват
за една отдавна минала самотна есен.
На вратата се почуква тихо. ...
Време за стихове 🇧🇬
а умората тялото тегли
на любимия към прегръдките топли
и тишината отвсякъде дебне;
когато детето като ангелче спи, ...