Poetry by contemporary authors
В купето на мечтите 🇧🇬
Пушеци от цигари и сервитьор.
В купетата нито куфари, ни сакове.
Водката е посрещащият алкохол.
През прозореца няма движение. ...
Събуждам се, а ти си до мен 🇧🇬
а ти си до мен.
Заспивам със залеза,
как да повярвам, че ти отново си с мен?
Събуждам се изгрева, ...
~Детските очи~ 🇧🇬
Когато гледам детските очи,
сякаш всичко става ново!
Събрани в тях толкова лъчи
правят ме и мила, волна! ...
Зимно 🇧🇬
през прозореца навън.
Но заскрежено
и кално бе
стъклото. ...
За каузата 🇧🇬
а след това убиец те наричат.
И съдят те,
и хулни думи сипят,
затуй, че всъщност те на теб приличат. ...
Ти сега си сам 🇧🇬
И без твоята любов живях.
Сън всяка нощ не спях.
Едничко исках само - теб и обичта.
Геройски молих те и плаках, ...
Да обясняваш на блондинка 🇧🇬
Това - да обясняваш на блондинка.
Чувстваш се износен и сакат -
жалка и размазана картинка.
Нищо не разбира тя и мъчи ...
Сън 🇧🇬
Така убита,
но все още тук,
все така самотна...
чувствам студ. ...
Събуждам се 🇧🇬
от галещите пролетни лъчи
и връщам се в безгрижното си детство,
поглеждам към света през детските очи.
Събудих се и бързо се опомних, ...
Къси лъчи 🇧🇬
премръзнал вятър -
вой, рев и див смях,
преплитат се стонове,
негодуват и бучат ...
Имам си букварче 🇧🇬
Имам си букварче -
мъничко другарче.
Толкова е малко,
а не се страхува - ...
Едно от многото деца на България! 🇧🇬
хайку 🇧🇬
разпилени зрънца от вятъра.
Храна за птиците.
Приятелство 🇧🇬
Ръцете ти студени са от този вятър буен,
който така и не спря...
Гласът ти тъжен и чуден
чувам аз в нощта. ...
Само себе си намираше за истински красива 🇧🇬
>>> Затворена във огледален замък на мечти...
>>> И дните и минаваха себично,
>>> а времето ограбваше душата й...
>>> ...
Непоносимост 🇧🇬
Въздухът прерязва вените,
а светлината трудно диша...
Непоносимост...
Стои на място времето, ...
За прошката, която не можах да дам... но и не исках! 🇧🇬
Аз знам, глава не трябва да извръщам!
Аз знам, че мога да го спра,
но ето, като пaк назад се връщам
и безшумно пак след теб вървя. ...
Няма такова 🇧🇬
и то се кълнеше, че всичко е мое, че няма да ми изневери.
Но мина се време, на друг тя сърцето си дари.
И нежните думи, които на мене мълвеше,
сега на друг ги мълви. ...
No comment! 🇧🇬
Тълпата подивяла иска смърт.
Палачът и обесникът на ешафода
разменят миг в мига преди отвъд.
Животът, сложил крак във стреме, ...
Навярно си измислял този сън... 🇧🇬
Небето изкова ми
самота.
Човешко е.
Прегризах си вините. ...
Нейде там 🇧🇬
там, където нощем душата ти лудува,
нейде там, отвъд синевата,
нейде там, отгдето извира светлината.
Там, където вълните стигат хоризонта ...