Любовта ми е повече от истинна
И минах с теб през тези долини
Преградите между нас ти ги разруши
Със сигурност няма да ни заболи
Вярвай ми и обичай само мен, ...
Докато теб те нямаше
Докато теб те нямаше, се случиха много неща.
Плаках дълго, докато бях толкова сама.
Докато теб те нямаше, пропусна няколко чудеса.
Пропусна да видиш, как слънцето пак красиво изгря. ...
Търпях. И все опитвах със добро –
(Нали така съветват мъдреците?)
Но ти на страстите остана роб,
да оцениш дори не се опита.
Разцепи се земята между нас ...
Луната днес изпадна в затъмнение,
луната се оплете във съня си,
сънувайки, получи вдъхновение,
от предразсъдъците си се отърси.
Във мрака не звучаха романтично ...
За теб, любов
Бих написала поема за любовта несподелена,
за пороя летен във очите и мечтите - удавени в сълзите.
Бих нарисувала градина от лъчи,
в която разцъфват несподелени мечти. ...
Продадох тялото си, не душата,
загубих страха в сърцето,
но не и смеха на лицето.
Държиш във своите ръце малкото голо дете,
опипваш гърдите в тях не бие живот ...
Като музика капе дъждът,
във пързалка превърнал площада.
Аз те чакам, а как ме щипе студът,
заледява ме без капка пощада.
Със шушулчени мигли трептя, ...
Когато се превърна във кошмара,
от който нощем се събуждаш;
когато всички снимки стари
изхвърлиш - че не са ти нужни;
когато се опиташ да се скриеш ...
Когато се влюбих във слънцето...
ти пазеше ме да не се изгоря.
Аз съм себе си... когато съм теб!
Нежна симфония... докосва...
Заспивам спокойна във стаята ...
Очите на бездомния са пусти,
вглъбени във глада на всеки ден,
мирише на обречност и денонощие,
не помни щастие, а само светлосенки.
Яде бездомният трохите на съдбата си, ...
Времето мъдро капки мигове лее
и в потоци часове бързеи събира,
с устрем към реки от дни да прелее,
в море на години прилив разбива.
С течение бурно към вечността ...
Уплашен, замислено смутен стоиш
и чакаш страшната присъда...
Засрамен от постъпката, мълчиш...
... идва и лекичко пристъпва...
Осъден след това, ставаш и тръгваш, ...
Когато си с друг, а чувстваш се сам.
И всичко е някак привично.
“Какво си ми дал?” – “Какво да ти дам?”
Мълчание. “Просто обичам те.”
Обичаш ме, да. Но не като вчера. ...
Нашият свят... дим от цигари
празни бутилки от ром и коняк..
Някой неволно детето удари
кражби, тревоги сред късния мрак...
Училище празно - звънецът удари, ...