Простих за болката, простих ти за тъгата,
простих за наранената душа,
опитах и простих за самотата...
Предателството няма да простя!
Докосвал си ме със ръце лъжливи, ...
Едно дете стои само във мрака
и своята майчица чака.
Останало само в нощта,
трепери то от студ и страх сега.
Отеква звън камбанен - един, два, три. ...
Сънувах сън - ръка във бяла ръкавица
садеше рози във душата ми
и шепнеше: "Поливай ги със обич,
на плевелите злоба не ги оставяй."
Аз стиснах шепа обич във ръката си - ...
След шествието бурно на мига -
събрал телата в лудо съвършенство,
една внезапна мъничка сълза
ще грабне всичкото блаженство.
След мига ще остане накрая ...
Затворих очите си, Отворих очите си,
бяха се вплели бяха залепнали
в паяжина от от твоите устни и
девствени изгреви горещите ти ръце
и опетнени длани. ги милваха в утрото. ...
Обичай ме със моето сърце.
Със мойта ненаситност ме поискай.
Във огъня пъхни за мен ръце.
През болката с усмивка ме притискай.
Листото съм. Последното. Във теб. ...
На скитника богата е душата,
той няма дом, но има светлина,
макар да е прокуден от съдбата
сърцето му е пълно с топлина.
Макар да няма истинско огнище ...
Бъди вечна, моя слънчева пролет,
покрила пътя ми с уханни цветя,
аз поглед впила в небето ти ясно
с устрем на жар-птица да полетя.
Поела дъха на лазура бистър ...
По дяволите исках да те пратя...
Отново се завърна... като бедствие.
И мигове крадях, за да те любя,
(три пъти си вмених, да са последните).
Така пожалих... мойте светове, ...
Как да стана, кажете ми, нов?!
Животът ми е стара кинолента...
Не мога да пиша, дори за любов.
Не съм надарен с гениални моменти...
Не мога така - за минути да любя! ...
Събрах всички свои вещи от твоята стая
и си тръгнах с надеждата,
че като се събудиш, ще
забележиш, че ме няма...
Само сърцето си оставих на възглавницата до теб... ...
ДЕЦА НА ВСЕЛЕНАТА
Звездите ме приспиват с приказки
за самодиви от горски легенди,
които танцуват по лунни пътеки.
Загърната в розов воал от мечти и копнежи, ...
Наметнал сантиметър на врата,
замислено присвил мустачки тънки,
той мерки вземаше й със очи,
но гледаше това да не личи,
Контесата бе твърде срамежлива - ...
ИЗБОР
Далеч останахте в живота ми, деца.
С нищо ли не стоплих вашите сърца?
Това ли бе отплатата в живота,
който аз създавах през годините с любов? ...
Не тъжи за мен, аз скоро ще се върна.
Не трябва да си въглен обгорял,
Ни пък злост да те спечели.
И след удара в сърцето оцеляла,
да прогониш желанията запустели. ...