Дълго бях сама...
Дълго не исках да повярвам в любовта!
Затворила бях очите си за красивите неща.
Затворила бях сърцето си за нежността.
Исках да избягам, да се скрия... ...
Някой ден аз ще дойда при тебе, море.
Ще пристъпя по топлия пясък.
Прилив лек ще погали моите рамене -
може би ти, море, си ме чакало?
Ще прегърна шумящите, сини вълни. ...
Аз искам просто да си идеш,
тихо и безмълвно, както и дойде.
И някъде далече от мене да се скриеш
и да ми върнеш всичко, дето ми отне.
Ще бъде трудно от мен да си далече, ...
И там, на парка в лоното стаена,
без малко се почувства прелъстена.
От малка там я водеше мамАн,
със кукли, гувернантки и дантели,
със племенници, братовчедки, лели, ...
В безкрая потънал на мъката
светът ти е сив и мъглив,
но намирайки мрак, вътре, в тъмното
ти подавам ръка - да вървим
все нагоре - към нас и към бъдното ...
Знай - пътят към сърцето ми е труден:
ще трябва да изкачваш върхове,
да минеш през вихрушки и тайфуни,
да ходиш по чупливи ледове.
Налага се и в огъня да влезеш... ...
Нежен аромат разнася тялото.
Мислите се в кръгове извиват.
Нарисувана си с бялото на бяло.
И широки са очите ми, попиват...
С крайчеца на палците докосвам ...
На тая маса оставям отчуждението си, хора,
онова чувство, дето никой не обича.
Оставям го тука малко да потича,
че скова се вътре в мен.
Светът е студен... ...
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Знаеш колко болка ти ми причини,
но не знаеш колко много теб ще те гори.
Ще ме търсиш вечер и ще ме следиш.
След мен ще бягаш и над мен ще бдиш... ...
Студени ръце - пречупени криле,
птицата бяла спира да лети,
гарванът черен грозно цвърчи,
а брезата гола все така самотно седи!
Счупена на две е душата на твореца, ...
Отново сам на празника…
Дойде поредният празник,
празник, на който хората са хванати за ръка
и бодро крачат с усмивка на лице,
а аз отново стоя, там сама, ...
Безпомощна - като момичето в огледалото.
Отровена - като момичето, превито в одеялото.
Затворена - като момичето, затворило се в мечтите си.
Излъгана - толкова излъгана от лъжите си.
Обгорена - обгорена от огъня на злините си. ...
Простата истина боде ми сърцето,
драска свенливо със нокти на котка.
В очите я гледам. Изплезено-мокра,
се мъчи да стигне до мене. Защо ли?
Простата истина ме мисли за глуха. ...
Във вселената предишна живял съм някога преди,
раздавал съм любов с въздишка, че за мене няма пак, уви...
Търсил съм те и съм те намирал в лицата на безброй неща,
щастието си съм подбирал, най-доброто за мига.
Вярност и безверие пришивам в дрехите си от сатен, ...
Утрото се ражда с твоя образ,
вечер ме приспиваш с нежен спомен,
щастлив съм, че днес отново ще те видя,
до теб ще бъда и моят поглед
в тебе ще се взира... ...