Отлитат дните бледо смирени,
приема ги безкрая в своя покой,
чувства в сърцето отдавна стаени,
беэстрастното време отнася ги в рой.
Не ще ги по пътя слънце огрее, ...
Преплетени пътеки... асфалтово черни,
от призма пречупени в еднакъв калъп,
остри думи лютят в очите неверни,
човещината май вече превила е гръб.
Угасват искриците в нежната длан... ...
Пожари, огън и любов.
Мечти и блянове.
Сега сме други и светът е сякаш нов.
Надеждите ни хранени, останали във времето са като зов.
Сега е друго. По-далечни сме. ...
Аз обичам да те гледам,
аз за теб обичам да мечтая,
мечтая, но не, не те желая.
Не вярвах, че те има, съвършеният ми Бог!
Така прекрасен, като диамант в пустиня. ...
Стоя самичка с поглед, вперен в небесата.
От остър писък наруши се тишината.
Падна от небето малко птиче бяло,
опитваше се, но не беше оцеляло.
А другарчето му, тъй самотно и ранено, ...
Днес имаме повод за поглед назад,
за спомени летни, за спомени зимни...
В борби ежедневни, възходи и спад,
преминахме двайсет съвместни години!
И сякаш бе вчера, почти на игра, ...
>>> По повод: "Животът е театър и всички ние сме актьори. Каква роля ще играеш... зависи само от теб!"
>>>
>>> Това беше чисто нова пиеса.
>>> И още докато пада тази завеса,
>>> животът заповядва отново: "ИГРАЙ!" ...
Преструвах се на мека бяла шапка,
забравена на плажа изоставен.
Очите ми са дълги като дакели,
а устните ми - изгреви нахални.
Гърдите ми са островърхи гларуси. ...
Съчувствам на денонощния труд на Съдбата.
Пред всяка наша врата да се преоблича
и да мени настроението си според сценария,
който ние сами сме написали...
Сърцето, превърнато във плуг,
измъчва се, в гърдите яд напира,
аз не съм, а друг,
измества ме и пак загубвам си кумира.
Уви, надежда няма за мъката ми сладка, ...
Подкупен съдник бе на моята душа,
пепел хвърли ми в очите,
издигна ти бесило за мен и любовта,
превърна в прах мечтите
Изгарям в пламъците на чужди грехове ...