Ела! За нея сега ми разкажи.
От сърцето си разкрий ми всяка струна.
Не ми спестявай, всичко ми кажи,
аз ще повярвам на всяка твоя дума.
Кажи ми колко пъти ти си я прегръщал ...
От мрак е черно, в спомен,
и стъпваме до бяло в черна пръст,
откраднахме годините, преломни,
разпятия, разклатени от земетърс...
Брегът е тъжен, приласкава, ...
В страха безкраен, в самотата нежна
поетът срещна свойта орис тежка.
Той трябваше в пространства нови
природа низка да преброди.
Завърна се оттам и ...
Късно вечер. Сама стоя с чаша бяло вино!
Самотата ме обгръща.
Но надеждата в мен напира!
Сигурна съм аз, ти ще се появиш някой ден!
Несъвършен и непрекрасен, но за мен единствен. ...
Къде си, тишина, така необходима,
сега си нужна и незаменима,
когато вън е всичко побесняло
и не дава мир на мойто тяло.
Сега твойто име шепне моят сън, ...
Светът не се побираше във нея.
Тя беше друга. С устни от сатен.
Насън я чух. Не спираше да пее
и пееше единствено за мен...
В косата и прииждаха вълните ...
Можеш ли да чуеш стоновете на морето
тъй величествено и огромно,
а изпълнено с тъга...
Събрало в себе си тайни, отдавна забравени,
споделяло с душите нежни ...
Живял е някога един мъдрец
и мислил дълго той за любовта,
и търсил я, и писал, и станал почти светец,
създал учение, наречено апокатастазиса.
В него разкрил е Ориген, ...
Понякога изглежда като че беше вчера,
понякога изглежда като чужд спомен нечий...
Повелявам да бъда щастлива и не е лошо.
Пропускам уличния хаос край ушите си.
Възвръщам босата си грация, с надежда ...
А можехме да се обичаме,
така, да изпиваме всичко на дъх.
Грешка, вина, горест, лъжа
и малко обич за мирис и цвят.
Все нямахме време и бяхме заети, ...
Пося ме! А не исках да замръквам
в почвата, която не ме храни...
Въпреки това, че днес изсъхвам
бълхите продължават да ме лазят...
Стискам зъби. Зная! Ще си идат! ...
Не питам спомените истинско ли беше.
Не питам. Не искам да знам.
Помня целувките, по които сняг валеше.
Помня колко хубаво ми беше там.
Помня как те гледах и си представях, ...