Има те... И е топло кафето сутрешно,
като морски полъх от фантазии струпани
и полепнали по рибарски лодки на разсъмване,
от сложни житейски драми не помръкнали...
Свят... започващ във един неделен празник, ...
Там, оковани в лед и снегове,
заспиват зимния си сън
внезапно опустели брегове,
където стъпките преследват се със звън.
Там вятърът единствен се отбива - ...
Приятелю добър, помни
усмихвай се, макар да те боли.
Знам, тежка е любовната раздяла
и на много хора от нея е косата побеляла.
Но животът продължава, ...
ЛЕГЕНДА ЗА БОЯНСКИЯ ВОДОПАД
Старинна легенда нашепва гората
за рицар безстрашен и смел като лъв.
В огнени битки калил си ръката,
щом рогът отекнел - бил винаги пръв. ...
Мръсно е навън, мокро е навън.
Улиците кални, пълни ми пустеят.
Мрачно е навън, тъжно е навън.
Хората умислено, забързано живеят.
Клаксони пищят, бебета крещят, ...
Аз пак те търся. Чувствата връхлитат.
Цветята във градината са малко.
В златиста есен птиците отлитат.
Намерихме любов, а плачем. Жалко...
Тъгата ти пак искам да погаля, ...
Не ме сънувай със луната сребролика.
От ореола и очите ти ще прокървят.
Сънувай ме с нозе, които в стъпките ти тичат
и ще те следват, където и да си.
Не ме мечтай със ангелски крила от злато. ...
БУРГАСКО ИНТИМНО (2)
Когато съм сама, с една виновност
откриват мислите ми родния Бургас.
Отварям тихо томчето на Фотев
и цялата потъвам в този свят. ...
В свойта слабост сила аз намирам,
в свойта сила - само самота...
и от хилядите слабости събирам
силата на мойта свобода.
Силна ли съм - значи съм успяла ...
Падайки, мисли как да се изправиш.
Не рухвай в калта безпомощно заровен,
и дори да нямаш въздух, даже да се давиш,
дори от мъки, рани и любов отровен,
дори тежко предаден от дух и тяло, ...
Ела, о, нощ, очите ми вземи,
че само нея виждат и желаят.
Сложи ги на небето за звезди,
в страстта си нека нежно засияят.
Ела, море, ръцете ми вземи, ...
Среща с незаслужената вина
Знаеш ли, днес с нея се запознах,
с едно прекрасно слънчево момиче,
разказа ми с радост, в очите със смях,
че страшно много те обича. ...
Тревите заспиваха нежно, умирайки в жажда за дъжд.
Цветята си сплитаха листите, още и още веднъж...
Небето разтвори очи в носталгичната си красота,
и потекоха сладки сълзи, по-чисти от всяка вода.
Нежни и ледени капки, сияещи в топла дъга, ...
Мили, чуваш ли стъпките ми?...
Точно тук, пред теб съм... но сега съм само дуx...
Мили, скрий сълзите си!
Не искам да те гледам такъв!...
Приближавам се, да те прегърна... ...
Боли отсъствието на ръката,
която - може би ще ме погали,
лъчи горещи пронизват стъклата,
сякаш всичкия огън от мене събрали...
И тъга колко много се крие в очите, ...
Обръщаш ми гръб. Не ми говориш.
Наистина ли всичко се изпари?
Дори не искаш с мен да спориш.
Не те интересува, че ме боли.
Отиде си. Дори не каза защо. ...
Сгъстява се животът с всяка крачка,
направена напред към светлината.
Болят ръцете, стиснали до смачкване
копнежа за небе. И за крила.
Стените все по-твърди стават, ...