Ключ към сърцето ми
Вратата на сърцето ми затворена е вече.
Ключа загуби се някъде в празното местенце между нас.
С теб вратата ми завинаги заключи се
и обич едва ли ще види някога пак! ...
Изплаквайки душата си върху онези клавиши
се опитвам да сътворя песен, която
да те върне при грешната мен - страдащата.
И скривам дъха си, грешния, из дупките миши,
за да не видиш болката с бича, която ...
Раждаме се някак си случайно,
без да знаем, без да искаме дори,
а после трябва да живеем
с желание, с изпъчени напред гърди.
Когато доскучае ни от тоз живот безсмислен, ...
Там просяк жалък, одърпан и дрипав
седеше замислен до божия храм,
притиснал в гърдите си късейче хлебец
останал в нощта отчаян и сам.
Огрява луната лицето му мръсно, ...
От мокър сняг потичат уличните водоскоци -
топи се мойта самота.
С безброй лъчи обсипваш грейнали прозорци,
шептиш със бриз от топлина.
Отправил взор нагоре, аз следвам твоя полет, ...
Каквото докосна - изгаря.
Каквото обикна - става на прах.
Обичам, докосвам и всичко е в пепел.
Поглеждам назад, а там има следа от сълза.
Засъхнала, черна, без капка вода; ...
Една звезда откъсна се и падна,
една сълза надолу полетя,
едно сърце пътека си прокрадна
към бездната от черна самота...
Една надежда някъде угасна, ...
Любовта е трепетът, който докосва душата ти.
Любовта е светлината в деня.
Покоят на сърцето докоснало утрото.
Светлината на пламъка,
отразил се в две очи. ...
Стоя и плача, а с мен плаче и небето!!!
Стичат се сълзите, любопитно опознаващи лицето!!!
Светкавици разсичат небето, а спомени разсичат сърцето!
Гръмотевици пронизват тишината, а в мен мъката пронизва душата!!!
Мухите недолюбвам аз, задето
все искат да ми пият от кафето!
Ако кафето си на масата оставя,
все някоя от тях във него се удавя!
Затуй докрай кафето си изпивам, ...
Изхвърлих страха от очите си.
Отдавна спрях да сънувам звезди.
Загърбих следите в пътеките,
знам как ехото от шепота боли.
Събирам в шепите дъжд избуял, ...
Каменно лице - отражение на нейното лице,
перфектните черти, нейните са чуждите очи,
всичко в нея, подредено тъй добре,
може ли камък, човек да разбере!?
Всеки иска теб да одобри, ...
Насън ни се явява заплакалата болка,
с очите си студени като остър трън,
а щастие некръстено стои само навън,
то птица е...за новопокръстен полет,
да литне с мен, да се опази от душевен смут, ...
Сутрешна бъркотия или когато разбирам, че не те обичам...
🇧🇬
Просто спрях. Сърцето спря.
Смъкнах тапетите с въздишки по теб.
Измъкнах те от ъглите на моята душа.
Сега си просто свален от стената портрет.
Не знам как. Безумно те обичах ...