Блясват последни искрици,
оглеждат се в огнена вечност...
танцуват в тишината частици
в промеждутъци изтерзана човечност.
Оглозгано до кости доверие, ...
Странно е - от гледката на мъж
не бих могъл да кажа, че обичам;
не бих могъл да кажа, че събличам -
най-красивата жена под този дъжд.
За мене си. Понякога не си. ...
Знам, че е трудно, зная го, мили...
От ежедневните грижи няма време за нас.
И колкото и да опитваме, не намираме сили
да спрем летящото време дори и за час.
Гоним се с вятъра, ...
- Кому сте, драга, толкова сърдита? -
до нея доближи и я попита,
а тя през сълзи и със глас смутен:
- Не искал да ухажва точно мен.
Недоузрял, безмозъчен кретен. ...
ДИГИТАЛНОСТАЛГИЧНО
Главата ми е сивотронна бомба,
а кожата - недонадупчен тъпан.
Не знам какво е митническа пломба,
но днес съм пак като от слон настъпан. ...
Ти тръгваш - необятна самота
е легнала лениво във душата...
Далечно, медено, едва-едвa
и неспасяемо не искам да порасна.
Не ме вини - когато обещавах ...
Не ми казвай "обичам те", само защото било модерно,
не ме прегръщай, защото според някой си е идейно!
Не ме целувай, за да парадираш със своята плячка,
не искам в живота ти да съм скъпа играчка!
Не искам да ме обичаш просто по навик, ...
Когато любовта започне да боли,
всичко срива се, нали?
Когато любовта започне да боли,
очите ми изпълват се с отровни, кървави сълзи.
Когато любовта започне да боли, ...
Искам те сега, но едва ли ще те имам някога!
Видях те оня ден в магазина, ти стоеше и главата ми въртеше.
Да, щом минах до тебе, топлината беше адска,
ти беше, да, мацка, супер красива, талантлива, хубава и игрива!
Хъ... ...
Любов, погребана до вчера, прашна книга в някой рафт,
случайно аз ще я намеря и ще прелистя страниците пак.
Любов, погребана до вчера, свещ угаснала отдавна,
искрица от някъде ще взема и ще я накарам пак да пламне.
Любов, погребана до вчера, път изминат и забравен, ...
(агроеротика)
Търсих очите ти на ралица в синьото.
Душата ти търсих на огъня в киното.
Търсих косите ти в осила на житото.
Сърцето ти търсих на коня в копитата. ...
Няма стих, няма сила, няма думи,
които могат да съживят духа ни
след загубата на любим човек,
след кървавите сълзи, проляти дори цял век...
Човек не умира. ...
Огледах се и осъзнах, че нямам нищо,
огледах се, усмихнах се на болката и пак заспах...
А когато се събудих - взирах се във всичко,
дето беше станало на пух и прах...
Огледах се, потърсих те, но не те намерих... ...
Написано с любезното съдействие на Lingerie,
вместо коментар на стиха ми "Адам и Ева"
Дали след срещата си двама (подобно Ева и Адам-а),
ще имат малко забавление (Защо пък не и изкушение?)?
Това е изводът ми, братя (и Ева си го заслужава), ...
В този живот
Във този живот, след дълга апатия,
гледам как падат... лисата по Руски.
Двамата бронзови, Букурещките братя,
си пият кафето, и ме гледат намусено. ...
Поглеждайки се в огледалото,
все още съзирам онова тъжно момиче,
чиято душа е счупена на хиляди парчета,
чието сърце е обляно в кръв,
онова самотно момиче, ...
Защо не се усмихвам вече?...
Защо виждам само падащите листа на есента?...
Умирам всеки ден, за да мога да живея,
боли ме всеки път, когато си поемам дъх...
очите ми са пълни със сълзи, ...