Poetry by contemporary authors
Никой друг повече (дует) 🇧🇬
Никой друг повече от мен
не би следвало да ти липсва.
Никой друг повече от мен
не би могъл все да те обича. ...
Послание до скъпото островно съкровище 🇧🇬
токов удар по безмозъчна сирена(или тъпо сирене)
деградирали вече от мълчание/съжаление
и да седим,и да не седим - ще потръгне ли
накъде да потръгне?! ...
Студ 🇧🇬
Как тук във вериги аз се оковах?
Не, не ми харесва тук, ела и ме вземи.
Не ми харесва тук - ела ми помогни.
Аз моля те, за мен ела, изгони от мен студа. ...
Безследно изчезнал в теб 🇧🇬
Раздирам се (кървя).
Назад е зной
(и сънища). Думи изречени
сълзите гасят в дъжд на обречени... ...
Майка 🇧🇬
Аз връщам се при теб, когато
небето над мене се смрачи
и мъката - стрела в сърцето,
запрати и деня ми помрачи. ...
Последна любов 🇧🇬
Не искам Първата Любов, а Най-Последната.
Тя - Първата е някъде в началото,
с Последната обичай ме отчаяно,
защото вече стигаме до края си. ...
С нея в парка 🇧🇬
и черно, и рижаво, и кестеняво.
Под липата, спомням си, цигара си запалих.
Подадох и на нея, по ръката я погалих.
Не я познавах, но я бях засичал някъде. ...
А времето заспива... (Отвъд звездите има ли небе?...) 🇧🇬
(Отвъд звездите има ли небе?...)
Отвъд звездите
има ли
небе? ...
Епитаф 🇧🇬
парещи, дебнещи, кухи вселени,
лесно създават се, по-лесно умират
с ледени ножове земята раздират.
Нещо, някакво, мъничко, тайно ...
Ела 🇧🇬
в една история,
в една илюзия
със две-три мисли!
Виж, няма нужда от безшумие! ...
Есенно хайку 🇧🇬
Прегърнах я. Целувка...
И все пак зъзна.
Гледка 🇧🇬
а в казана - махленската кухня,
една дама се беше завряла
от глада си товара да смъкне...
По ръцете си, вместо смарагди, ...