Безследна
Като следа безследно от пясъка изчезвам.
Целуната тъй нежно от морската вълна
и сякаш не съществувам, и не съм била -
с нея се прегръщам - дълбока синя бездна. ...
Взирам се унило, безпрозоречно
празно, неподвижно уморено.
Знам, че има нейде взор далечен
към душите, зейнал неизмерно.
Сякаш е добавка към декора, ...
Ако заспиш във моята прегръдка,
ще те залюлея като тихичка вълна
и с изпусната от здрача тръпка,
дневната ти риза ще сваля.
Ще те вдишам със безсънни устни, ...
На един слънчев приятел.
Тъкмо си мислех да пиша за болка,
за рани, за драми, за тежки вериги
и... слънцето тръгна на обиколка
и изгряващо ми намигна. ...
А... любовта е... като жарава...
Изгряла под лазурното небе...
Родила се от шепа слънце,
тя посети и моето сърце...
И пламват в миг небесните китари... ...
Те са тук. И приличат на нас. Но прикрити умело.
Само аз ги разкрих. Ще мълча, щото страшно настава.
Закачиш ли ги - много чувствителни. Сякаш Отело.
И свирепи. За гушата хващат те, докато шаваш.
Те не идват от Марс. Нямат копие и атрибути. ...
БЯГА ВСИЧКО ОТ МЕН
Бяга нощем от леглото ми сънят.
Като полъх на крило над мен прелита
и оставя мисли да ме връхлетят,
да не мога да смиря душа разбита. ...
Пътеките отдавна са ми къси
и прашните мостóве твърде тесни.
Нозете ми от бягства все са боси,
номадно разкървени и безпътни.
По дирите, пробити зад гърба ми, ...
Искам да мълча в потръпващия мрак.
Единствена луната да ме чуе.
Камбанено да дишам. Като в храм.
Ранима пеперуда душата ми да бъде.
И искам да крещя, когато няма ме. ...
И всичко почна "само" с възпитание –
да се държиш "нормално" според всички "норми",
да придобиеш повечко "самосъзнание"
за "ред" и "разум" с всичките им форми.
И власт, и воля, и образование, ...
Простила съм за всичко... искам да забравя,
глава да вдигна и напред да продължа,
харесвах те, но ти ме пренебрегна,
не те коря - ти нямаш тук вина...
Не ме наказвай с толкова омраза, ...
В черно-бяло после ще ни имаш.
В мислите, в блянове и спомени.
Затова не спирай с очи да снимаш,
доде сме топли и още разголени.
Доде съм под теб като стихия ...
Колко още трябва да се боря, ми кажи,
защото вече силите ми са на изчерпване.
Бях силна. Уви. Слаба съм вече...
Любовта ми е вечна,
но е явно, че ти не си падаш по вечните неща. ...
Тя беше усмихнато, младо момиче,
което в миг откри любовта.
Откри този, който обича,
както никой друг на света.
Той беше млад и прекрасен. И нежен. ...
Тъгата тъжно ме тъгувала и затъжила,
под стрехата във душата ми се задомила -
дом домувала, пожара с болка тя тушила
и сърцето в паяжина с мъка омагьосала, пленила...
Наскоро една симпатична лелка ме „маркира" за зет.
Искаш ли да ти направя психо-портрет?
Имаш приятели, които само ти смяташ за такива.
Можеш да бъдеш и кротка, и дива.
Има една песен, от която те боли. Спомени тежки. ...
Обичал ли си?
Тривиално ли е да искам да съм щастлива?
Ако да, нека загубя цялата връзка с този свят.
Нека ме има само в мечтите,
и то в тези с любовен заряд! ...
Очите ти изплуват в мислите ми
и ме приканват с палав блясък.
Сякаш искат да ми кажат нещо
със звука на птичи крясък.
Ще ги почакам, може и да заговорят ...
И лодките се сляха с пясъчните дюни,
погребали в носталгия житейския хомот.
Отидоха си песните, вкусът на юни
и онзи мирис, допринесъл за любов.
Разпръснаха се старите рибари. ...