Още в ушите ми звучи твоят глас,
още пръстите ти сякаш играят
с косите ми в този час.
Как сред хорската глъчка тихо си шепнехме,
как заедно на всичко се смеехме. ...
„Дай си пръстите" - учителката „твори" с показалката...
„Така трябва" - пускат родителите по пързалката.
Е, ако с моето дете опитат такова „възпитание морално",
ще ликвидирам „възпитателите" най-ритуално.
Геронтокрация - вървим към бъдещето с „200-годишен човек", ...
Днес съм далечна – прогонена вълна.
Дойдох да ти целуна нозете… (Сетне отлитам)
Господ отдавна ме прокълна -
да съм ти отнета. (И в сълзи пропита)
Тази нощ ще те чакам. Смирена. ...
Какво стана с нашата красива любов?
Къде се изгуби оная нестихваща нежност,
която гореше като огън в очите ти,
от която ме изпепеляваха ръцете ти?!
Сега си толкова безразличен и студен. ...
Хвани ме за ръка.
Покажи ми света, който аз не мога да разбера.
Прегърни ме пак и ме стопли.
Така, както ме топлеше преди.
Кажи ми, че искаш да останеш. ...
Мога и без да ми нареждат,
мога мислите си сама да подредя!
Мога без хората живота ми отново да подреждат,
мога спомените болни сама да изгоря!
Мога сама да опитвам отново и отново, ...
Ръцете се търсят сред жаркия пясък,
душите ликуват, видели морския блясък.
Смехът и тъгата, шумът на морето...
китарата плаче, скрита в сърцето,
облечена с бялата, твоята риза... ...
П Р О Щ А В А Н Е
Нощ разстила свойта роба черна,
звезди едва потрепват на небето,
Луната, облещила се зверски, ясна -
гледа и присмива се проклето... ...
Видя ме! Очите ми позна ли!?
... или казваш, че си ги забравил.
Лицето ми в мрака разпозна ли,
по устните ми недовършени целувки си оставил.
Обърна се, поспря и продължи, ...
Мразя те, това искаше, нали?
Мразя те, ти сам си го направи, разбери!
Мразя те, мразя те...
нека при тези думи да те заболи...
Ти не си вече нищо за мене, запомни! ...
>>> На разсъмване е тихо, много тихо...
Дали е толкоз тихо на разсъмване?...
Звездите от умора бавно мигат.
Бледнее им ликът от недоспиване.
Прозявайки се, тръгват да заспиват. ...
Изгубих се, за да те намеря,
устремно пътувайки към теб,
потопих се в твоята безбрежност
в непознат за мен магичен свят.
Пробиваше ме със копнежност, ...
Вече е време
Вече е време да бъда щастлива,
любовта да клокочи като извор от мен,
да се рее кат' птица тя из всемира,
да е безкрайно красив всеки следващ мой ден. ...
Много или малко е времето прекарано с теб,
отговор не смея да дам,
но зная, че в живота ми за пръв път ми се случва,
сърцето си цяло на някого да отдам.
Много са радостите, които откривам ...
Най-лесно е да лъжеш любовта,
когато искаш да извикаш ''остани'',
най-лесно е кажеш - не е тя,
да страдаш и сърцето да боли...
Най-лесно е да кажеш, че прощаваш, ...
искаш ли...
просто така, да започнем...
ще се качим в колата, ще пуснем музиката
толкова силно колкото да заглуши всички мисли.
вятъра ще брули лицата ни ...
Как всичко е далече. И не спира
тътнежът на великото в заблудите
да търси и дори да се опива
от жестове, недоловими в думите.
Изстива всяка мисъл кадифена, ...
В дебрите сковавани от сняг,
дълбани от вихрушки сто години,
там някъде на ледения бряг,
момченце се роди със скромно име.
"Кръщаваме те в името на Балдур, ...
Останах сам... оглеждам се във чаша ром
и леден къс, небрежно плуващ в нея.
Къде изгуби се сред спомените моят дом?
Да... дишам още – значи, че живея...
"Убива пушенето" – казват – но едва ли... ...