И тази нощ съм неприлично разюздана,
и тази нощ събирам похотта.
Вземете съвестта ми - тя е рана,
не искам да съм повече добра.
Ще взема за сърцето си забрава - ...
Една земя. Един народ. Родина.
Родопски гайди. Слънце. Свобода.
История и тягостни години.
Ухание. Простор и синева.
Села. Достойнство. Памет. Труд и хора. ...
Тук ли си? Не те усещам...
Просъницата ми отново те рисува,
а дланите ми търсят твоите да се сплетат.
Каза ли довиждане? Не чух...
С думи не обичаш да боравиш, ...
Нека ви разкажа аз история една,
която както много други свързана е с любовта.
Любов, свързваща едно момче с едно момиче.
И двамата бяха толкова щастливи, че
намерили са се те от толкова малки ...
Ти всяка нощ в съня ми идваш
и моля те до мен да постоиш.
И пред сълзите ми дори не мигваш,
а сутрин в сянката ми се топиш!
И ден след ден самотна скитам, ...
Аз съм стара, невъзможна къща...
Посрещам и изпращам Гости...
През прозореца, нощем отворен, светулки забързани влизат... и стихват...
Откакто се помня - научих се - Не забравяй... МОстове...-
дори да бъдат тънки - като паяжини... ...
Историята мълчи за имената,
споменава само делата!
Всичко, което е било извършено
и онова - останалото недовършено!
Годината бе... Не, тя е без значение, ...
Да беше Той стихия епизодична,
с непокътнати черти до благост.
Да изиграе главна роля най-прилично,
със младост окрилена, чак до старост.
Да предугажда даже и непредвидимото, ...
В съзвездието Риби погледни!
Още една звезда е изгряла!
Като ябълка зряла зове: - Откъсни!
На твоята нежност бих се отдала!
-Къде да погледна? - учудено питам. ...
Не казвай "обичам те" - не смей,
не ме познаваш - аз не съм добра,
не съм което си мечтал - недей.
Аз съм истинската самота.
Не казвай "обичам те" - не смей, ...
Вятърът тихо ми шепне:
"Заспивай, малко нервно бебе"
Събуждам се на сутринта и се чудя...
Сън ли беше или просто фантазия?
Някак си пак дишам, когато заспя. ...
и пак се разпадам докато ме гледаш
и пак се руша като те слушам
и пак успявам да се разградя
и пак умирам в теб да се родя
и пак не съумявам да се разделя ...
Една тайна не ме оставя нощем да заспя,
как мога да забравя и отново да полетя.
Леден полъх тялото ми отново обля.
Как тайната да скрия и никому не споделя.
Аз знам, сама спрях да те обичам вече, ...
Боли, всеки написан стих боли.
Всеки ред сътворен е от сълзи.
Зад всяка рима крие се тъга,
всяка буква едва изписана е от моята ръка.
Всеки миг на теб аз посвещавам ...
Всичко, което правя, го правя,
за да останеш...
Моя вечна любов, любов неразбрана.
Дори разбито сърцето от кървави сълзи,
в очакване за теб то тупти. ...
На ъгъла не чака вече любовта ми
и последната прашинка разпилях.
Времето зад мен е вече спряло,
а нявга чаках твоя зов.
Пътищата ни все пресичат се, ...