Poetry by contemporary authors
Последната вечер на морето 🇧🇬
За последен път вървя по плажната алея.
Движа се леко... с финес.
Лампите ме галят със светлината си.
Вятърът докосва нежно голите части от тялото ми. ...
На теб... с болка 🇧🇬
Тъжно и пусто е в моята душа,
сърцето плаче непрестанно,
защо ме нарани така,
защо убиваш ме тъй бавно? ...
Звезда на небето 🇧🇬
светлина прониза ме през сърцето!
Ангел спусна се на земята,
донесе искрицата, що запали огъня в душата.
Пламъкът гореше, а вятърът свистеше, ...
Непростена 🇧🇬
Все на мен ли ми е писано така:
непростимо да греша
и наслада аз да търся от греха.
Само аз ли съм проклета ...
Сена 🇧🇬
който го е гледал няма начин поне веднъж да не го сънува:
как разбива се в стената едно сърце голямо,
шампионско, истинско и прямо.
Обичан от Япония до „Спа", ...
Ножът на волята 🇧🇬
Ей, защо ме гледаш? Ритай стола!
Не се страхуват от смъртта мъжете
и надеждата им храбра не е гола.
Увиснах. И затърсиха краката - ...
Като камбанен звън... 🇧🇬
понякога ме давят дъждове...
В прегръдка искам да се сгуша,
а брулят ме арктични ветрове.
И странно чувство ме обзема - ...
Избягахме от храма 🇧🇬
там търговците
доволни
проповядват.
Обърнаха понятията - ...
И говорели си две звездички... 🇧🇬
и пътя млечен,
и Земята цяла?
- Искам само онази светлина...
- Искаш ли хиляди звезди да огряват твоите очи, ...
Защо обичаш? 🇧🇬
когато от всичко се отричаш.
Робиня на собствената си душа,
ето това е любовта.
Даряваш топлина и ласки, ...