Насаме с облаците
Какво не бих дала да го няма града.
Всичко бих дала да умра тук сама.
Тук - под моето цветно небе,
тук, с пълни очи и празни ръце. ...
Някога преди,
когато музика лъчеше в детските очи,
когато прозираше душата на дете,
когато никой не помогна стрелките на времето да бъдат отковани,
когато само мракът беше спасение – ...
Защо брутални сме като животни
и бутаме ги пак към пропастта.
Не виждаме ли колко са самотни,
а поднасяме ги с цвете на смъртта.
Виновни сме, че всеки ден поне ...
Една любов разцъфна като роза,
беше тъй чиста и красива.
Сега обаче гледам без усмивка в поза,
изтощена, но в мечтите ти щастлива.
Не се мразим, но вече няма страст, ...
Разбира се, че нося на шеги.
Шегувай се със мен, но не забравяй,
че различавам всички подли клевети -
щом чуя ги - в сърцето ми остават.
От мене водевил си направи, ...
Той сложи край на самотните ми нощи,
на минутите, облечени във гола празнота.
Усмивката ми върна на лицето
и отново се почувствах най-обичана жена.
Щастлива съм. Сега. Макар че е далече. ...
Две огнени платна обвиват мойто голо тяло,
две парещи звезди оглеждат се в душата ми като във огледало...
Две ноти прошептяни разтреперват всичко в мен,
две сенки, вплетени в едно, изпъкват в мрака тих, усамотен...
Едната сянка в огъня танцува и разпалва го със страст пропита, ...
Морски шепот на ниски гласове във борда,
накъсан дъх, пропит от тъмна кръв,
и действия, наситили съзнанието му с болка...
с мъже пияни - оцветени в прах.
Стои на палубата замислен капитанът, ...
За мама
С цялата ми обич, признателност и благодарност за
това, което е, за това, което съм и с извиненията ми
за всичко, което е пропуснала заради мен и децата ми.
Дали е достатъчно само ...
Не зная, честно, `ора, к`во ми стана.
Минавах си под попската стреха,
и щърк са спусна, па като зафана -
кълва ма с клюн голям, като маша!
Прибрах са дóма леко... раздвоена. ...
Когато - тогава, но нявга обаче,
това кое искаш, нищо не значи,
а това кое можеш, никак не тачиш,
тогава, отдавна, а може би вчера,
в човек се превърнах, за да я намеря, ...
Боли ли, или навън дъждът вали?
Кажи ми, спомени ли бяха или мечти?
Забрави ли за мен и суетата,
или лъжите, болката и самотата.
Боли ли, или е вече късно нощем, ...
Сутрин, когато събудя се,
в огледалото поглед отправям,
поглеждам се и се усмихвам,
и доволно прическа и грим оправям.
С очите свои виждам бликаща красота. ...
Погледите... прелетни са птици,
усмивките... отронени сълзи,
мислите... са скитници орисани,
намерили духа си... чрез беди.
И бягството... е сетното начало, ...
Тайнствена сила, магически странна,
неземна сякаш си усмивка лунна...
С тънък ли сърп в душата ми драсваш
или с финен почерк калиграфен
посяваш нива - покълва щастие, ...
И вечно ли по теб ще тичам,
изгубена надежда, безвъзвратно?
И утре ли ще дойде като вчера?
Нима ще има връщане обратно?!
И пак ли ще протягам длани, ...
Пътеката ми стръмна е била -
вървя по нея с вяра, без да спирам...
Какво от туй, че всичко преболях -
нали все пак по мъничко умирах?...
Какво, че буря ме връхлита пак? ...