Аз ли съм онази в огледалото,
с бръчици от смях покрай очите,
влюбена в зеленото и бялото,
в приказките, в хората открити.
Аз ли съм онази в огледалото, ...
Насреща - огледало ! Стар познат
ме гледа със усмивчица ехидна !
Небръснат,свъсил вежди стар пират,
усмивчица - пиянски миловидна !
Той иска да си мисля,че без него - ...
СЕМЕЕН АЛБУМ
... в горчивото пладне на моя живот,
поседнал на прага на дългата зима,
разглеждам в албумите челяд и род –
и става ми светло, че, все пак, ме има, ...
СВЯТ БЕЗ ПОЕТИ
.
.. в дълбоките недра на Вечността, съм сигурен, цари голяма скука –
там няма нито книги да чета, ни изворче в съня ми ще бълбука,
там сенките на скъпия ти род край теб ще отминават – непознати, ...
Живота си нарамих със замах,
не знаех, че е тежичък товара.
Уверена във силите си бях.
- Далече съм - си казвах - аз от старост!
Вретеното на бързите ми дни ...
Днес задружно всички на стобора
ще се разделим на два отбора.
Изкусно ние ще излъжем отрано
мама , тате, баба , дядо.
Първи април е хайде да излъжем, ...
Разплитам си, чорапите от яд,
че някаква копейка пак ме псува.
И сигурно ще викна на обяд
една девойка с мен да помърсува.
А тя ще ми покаже нов калъп. ...
НАЙ-ЛОШОТО МОМЧЕ ДА ТЕ ОБИЧА
… аз някога бях лошото момче, в което ти безпаметно се влюби,
и позволи му – да те завлече! – в горите със светулкови коруби,
в зениците ти – в синята им глъб, да чезна из Господните недели,
и да забравиш мировата скръб, която във пространствата се стели, ...
Пред себе си застанал съм отново
и гледам се със болка във очи.
Без смисъл в случая е всяко слово,
защото ти си аз, а аз съм ти...
Но чувствам се виновен много тук, ...
Безславно гнева си разходих по мрак.
Будувам, а вятърът свири.
Отмина безследно самотен каяк.
Студът към дома ме натири.
Ще свикна, си казвам, ще се примиря. ...
ЕДИН ВАРНЕНЕЦ В СОФИЯ
... пролетта във „Младост 4” се изсипа изведнъж,
с благо вятърче проветри гардероба ми на мъж,
хвърлих шапка, шал, кожуси, скрих сетрета и палта,
взех на две девойки – руси, стихчета да им чета, ...
Лъч слънчев просветна в тъмната стая.
Изпрати ми вест, топлина и омая.
Пошушна ми тихо, така, на ухо,
усмихна се ведро зад крехко стъкло.
Надникна за малко, а после се скри. ...
Вали дъждът, а може и сълзи да бъдат!
Да плаче Господ, зарад нас!
Че чужди вълци тялото ни ръфат
и утоляват жажда, глад и сласт!
Вали дъждът, вали не спира! ...
Моята обич, моя живот…
На майка и дъщеря…
Никога не съм се чувствала така силна,
както когато съм била в обятията ти.
Ти си моя роден дом, моя сладък дом, ...
#poesiaoscura
На тежката маса подреждам най-свежите рози,
прибутвам огромния стол педантично до нея.
В кристалните чаши наливам червена възможност
обич да трепне в сърце и да искаш пак да налея. ...
За предпоследен път ще изрека
" Прекрасна си, вълшебна моя нежност! "
и утре ще е същото, така -
за предпоследен път ще е надеждност.
За предпоследен път и вдругиден ...
В пъпка на роза затворих горчивия смях,
който понякога като градушка посича –
колко невинни мечти като пух разпилях.
Плува в сълзите ми образ на малко момиче.
Още пресичам в съня си онази река, ...
Той идва през юли и ужасно напомня море:
със обветрени длани и напукани устни солени,
с разярени вълни – исполини с изопнати рамене
и с утринни па́ри от водорасли зелени.
Той усеща, подобно на риба, как брегът го влече, ...
Що за фраза е „Бъди позитивен” ?
Израз модерен, пожелателен…
Предпочитам да казвам ”Бъди силен!”
в това време предизвикателно.
Кажи ми, как да бъдем позитивни, ...
Поставих, днес - парче от огледало
до друго, лошо счупено парче.
С надеждата, че може би е спряло
времето, на моето лице.
Не беше спряло, никак, а напротив, ...
МОЛИТВА ЗА МОЕТО МОМИЧЕ ВЛАДА
Тя е много красива, щом се барне със бялата рокля,
и надене – за мен ли? – прозирния клин от ликра.
Много искам в дъжда от глава до пети да я мокря! –
да се нежа край нея – и във нейната Обич добра. ...
Подръж ми чадъра за малко,
червило от чантата да извадя.
Този дъжд го изми… колко жалко…
Как усмивка за теб да запазя?
Вятъра лудо към мен се затича ...
Нали съм си, поет - почти известен
във Фейсбук и околните страни,
аз чукнах среща (малко неуместна)
на мои почитателки - моми.
Поканих всички мои, верни дружки ...
Пред мен стои образ, който не познавам.
Образ, който вика, който наранява.
Думи тежки казва без да мисли, без да спира.
Сълзите в очите не потичат, а вътре те остават.
Не капят. Никъде не искат да отидат. ...