Любов към ближния показвай,
дори когато смяташ, че не заслужава.
Грешките простѝ, а не наказвай!
Човешко е да се греши, божествено – да се прощава.
Не изпълвай живота си с омраза, ...
Да дойдеш на герана за вода,
с цвете алено аз да те посрещна.
Да докоснеш моята изстрадала душа,
да стоплиш моето сърце, да няма тъга.
А ти не идваш, все аз теб те чакам, ...
Ако от морето идва ,Промяната...
и ако влезнем в война,то тогава
къде ни е вярата за мир на Света.
Къде ни е нашето аз...и вярата че ,Бог е наш.
Защо ни водят към този разстрел, ...
Хайде ела ми стихче на ушето,
че Слънцето доведе пролетта.
Да разбудиш в моята душа детето,
през очите детски, по - пъстър е света.
С палитра от цветовете на дъгата, ...
Наивното движение на пръстите
след мисъл и желание за нежност
ме кара впървом да се кръстя,
че още в мен тая надежди...
За времето - как може да се връща. ...
Идвай, Слънце, клоните стопли!
До пролетта остава малко… малко…
Да звъннат капките, снегът да се топи…
Реките да се втурнат буйно, руйно…
Побързай, пролет, земята размрази! ...
Хора, поправете ме, ако греша,
но от кандидатите никой не става,
за кой да дам вот не мога да реша,
трябва мъдро лице да управлява!
Политиката не е нещо за забавление, ...
Там, на ъгъла до вечната арка,
съдби човешки тихо припяват.
Тъкат истории, подпрени на зрака,
същия, който искат да забравят.
Там, на ъгъла до вечната арка, ...
... не ти оставям цвете... ни сълза... а себе си...
🇧🇬
... не ти оставям цвете... ни сълза... а себе си...
"Оставете се да станете жива поезия..." Руми
Умът ми бягаше. Завръщах го.
Навярно ме повика тихо.
И стъпките към Тебе криволичеха. Безкрайно твоя... Или ничия... ...
В живота всичко има две страни,
лоши сме и сме добри по равно.
Преди да съдиш - себе си погледни,
недей да казваш, че огледалото ти е виновно.
От отражението си съвсем не се страхувам, ...
Кой не иска топлина, любов, уют...
топла гозба, къшей хляб във скут.
Нежна песен и спокойна реч...
щурчов звън, скъп поздрав отдалеч.
Под небесен купол кротко да заспи ...
Може би...
Иска ми се да живея правилно, така че
животът ми да сбъдва всякакви мечти…
Характер не показвам неустоим,обаче
като в ума ми шепнещ глас ми се върти!… ...
Звучи в простора македонска песен,
подемат я гори, реки, поля
за Гоце Делчев – вожд велик и честен,
достоен син на майката земя.
В сълзи е Кукуш – родното му място ...
И приседнала в ъгъла с чаша кафе,
аз чета на поетите златните рими,
и понасям се с думите нежни криле
в светове за човека в окови незрими.
Моят пристан от тежкия ден ...
Готов съм днес докрай да се разкая,
че цял живот останах без вина.
Заключеник на прежълтяла стая,
жадуваща за малко светлина.
Навярно никога не ще узная ...
Равноденствието
Равноденствието пролетно врата е
От зимната Нивенна-обстановка
Към лятната градина на Велес.
Врата към работата слънчево-градинно-земна. ...
Плетат се мислите ми в плетенѝца -
как вместо фигура, съм слаба пешка.
Редувам спомените - броеница
от радости и непристойни грешки.
За спуканата стомна плащам - ...
Пролетно ми е отвътре и отвън,
не е пролет, а наяве сладък сън,
не е сън, а пролетен разкош,
всичко ми ухае ден и нощ.
Първо се оглеждам в приказни води, ...
ТАЙНОПИСИТЕ НА ВЕЧНОСТТА
... тайнописите звездни чета – от далечни, човечни Вселени –
нейде в другия край на света скъп приятел си мисли за мене,
рой проводили млади слънца, синовете се кротват първица,
и реди ми добри писъмца кротко влюбена в мене Женица, ...
РЕФЕРЕНДУМ ЗА КОЛЕКТИВНАТА ОВЦА
На избори мръсниците възкръсват.
И няма срещу тях полезен ход.
Един от тях да ти направи мръсно,
и ти вгорчава целия живот. ...
Той цял живот е бил на колене,
а днес… не ми харесва правописа.
Навярно не членувам аз добре
и семето ми… хич не му уйдисва.
Не спира да се пробва за поет, ...
ВТОРА ПРОЛЕТНА ПЕСНИЧКА
... Топъл вятър през гората в сто кълбета се премята,
скърцат с дънери и стволи голите тополи.
Край една бодлива шипка Зайко Байко цял ден припка,
в дупката на Баба Меца свърши се медеца. ...
ПРЕБРОЖДАНЕ НА ПУСТИНЯТА
Всеки ден е различен. Аз мразя за смърт да говоря.
Ни да паля свещта си сред храм и тълпа еретици.
Вярвам само, че има ли кой да ни гледа отгоре,
то отдавна от нас е отвърнал дъждовни зеници. ...
Разцъфнала съм. Цялата съм в бяло.
През зимата пътувах досега.
По мене слънце се е разпиляло,
потъвам в абсолюта на мига.
За тези мигове живея – пълни ...
С леко набола по лицето брада,
ефирно галя копнежното тяло,
с устни горещи по кадифени бедра,
очертавам контурите на нашето... цяло.
Изгубени пръстчета в омайна мъгла, ...
Огледалото ме гледа все различно,
само то виновно е сега.
Когато съм усмихнато щастлива,
чаровно е... и младо при това.
Когато пък намръщено се взирам ...