Защо очите ти са пълни със сълзи,
когато ти самата си вселена?
Да знаеш само колко ме боли,
щом видя те ранена, осълзена...
Мечтата ти, неразорана нива, ...
Под маските изгуби се фалшивото
на хорското типично изражение,
усмивките стопиха се подтиснати,
че всъщност ги използваха с презрение.
Останаха очите. Да оглеждат. ...
Ти искаш да си грешница без грешка,
в страстта си безпогрешно да грешиш,
но скромността ненужна ти е дрешка,
кога да я свалиш ще се решиш!
Ти чакаш пак със тръпнеща надежда, ...
Искаш да ме имаш? Първо ме създай.
Тялото ми направи от горски мъх.
Лицето ми извай от морска пяна.
От бурните вълни вдъхни ми дъх.
Рисувай веждите ми с лунни сърпове. ...
Не мога да се боря със сърцето си
и губя всяка жалка битка...
Не мога да отричам... толкова е явна истината.
Не мога да се боря със сърцето си...
Когато беше тук, не вярвах, че ще свърши. ...
Всеки ден те изгубвам по малко,
после пак в тишина те откривам.
Доловима е всяка милувка,
дългосрочно във мен те събирам.
Твоя хлад огорчен разпилявам ...
- Защо ми шепнеш, ветре, не разбра ли -
oтрекох се от волния ти дух.
Душата ми е вече гола пазва.
Без топлина. Без нежен птичи звук.
Не ме зови с летежа син във времето, ...
ПОСЛЕДНИТЕ СЪЛЗИ
Лежи самотен на студения под
и се задъхва в несподелена болка.
Нежните му ръце треперят от шок,
a сините му очи се затварят пред бога. ...
Жадувай с всяка капка ти за мен,
рисувай замечтаните ми устни.
Обсебващо след всеки следващ ден,
обичай ме с онази твоя същност.
Разпалвай огъня и без кибрит. ...
И тази нощ ти и аз танцувахме сред звездите,
прегърнати и забравени от бога бяхме ти и аз.
Нежно ни обсипваше с ферерия от пъстър огън,
тази лунна и някак си странна вечер, в която
ти и аз бяхме по-истински от всякога. ...
Всеки знае думите "имало едно време…"
И вярва в тях, както във доброто…
Но носи със всичките тези думи грубо бреме,
болка в гърдите… трясък за миналото…
Преследван от приказки чудати, неземни, ...
Да бях художник, бих те нарисувала,
стигат ми и само седем цвята,
а после нежно бих ти се любувала,
ще те сложа в рамка на стената.
На бялото платно ще те извая ...
Да чакам теб е така мъчително!
Толкова ли те е страх от мен?!
Защо веднъж не бе момче на място,
защо не събра кураж и не се обади?!
Не разбра ли, че не ...
По пътя на едно обичане,
когато мислите се лутат в суетност,
прекръсти се, зарад грешното отричане,
че светът е плява от небрежна вечност.
Прекръсти и когато с мъка ме догонваш, ...
Ти виждал ли си някога, кажи,
мъж който да се пази от жените?
Пожарът във сърцето му гори,
а той напук затваря си очите.
Ти виждал ли си в погледа му страст, ...