Poetry by contemporary authors
Огън си ти 🇧🇬
Крилато дете носи вестта
за края на кървавата война.
Хармонично звучене прелетя
и украси есенните клони в цветя. ...
Наречи ме в отрицание 🇧🇬
дари ми нежност и крила,
докосвой ме единствено с дъха си,
сътвори ме в ума си!
Дай ми воля, силна като камък, ...
Сезонно намаление 🇧🇬
(вече без превземки).
Знаеш, че така те искам
(сочна и без семки).
И недей да разсъждаваш ...
Няма ни... Няма ги... ръцете, очите ти... 🇧🇬
и виждам страха си…
И слънцето…
… чуждо е.
Оплита ме грубо ...
Един Ден 🇧🇬
Един ден срещнах любовта.
Един ден разбрах колко е ценна тя.
Един ден разбрах за свободата.
Един ден, един ден... ...
Скъпо щастие 🇧🇬
да го почувствам все не смея.
Заплащам със душата си,
опропастена и поевтиняла.
"Намръщена" е, не призвание, ...
Наивно за Любовта 🇧🇬
небето бих обсипала с звезди,
преплувала бих смело окена,
за да ти кажа: О, Любов, прости!
Прости нам, людете невежи, ...
Нека ме боли сега... 🇧🇬
Чувства, копнежи, мечти...
говорят ли ти нещо, кажи?
Имах всичко към теб и вярвам,
че и ти към мен. ...
За Мама 🇧🇬
що шептиме всеки миг,
която в радост и разлъка
все тя трепти на нашия език?
От люлката до нашта старост ...
Пияна те загубих, нямо Слънце. 🇧🇬
Дори сама Венера не разбра.
Рапунцел бях и вплетох във косите
пияни вишни - теб да окова.
Но не със писък, нито пък с въздишка, ...