Едно предаване изгледах преди малко,
което из основи ме разтърси -
Карбовски е заснел едно момиче,
изгубено, живота си пак търси.
От думите жестоки на познати, ...
Потънал във мъглата, чакам своя ред,
а хаотични мисли гонят се в безкрая.
И нещо ми нашепва "Продължаваме напред",
но как да продължа - това не зная...
А мислех, че е лесно, вярвах в правилата, ...
Красимир Иванов – Миг на Откровение
1: Сред пустошта седя си аз.
В главата ми затихващи мислени
гласове на въображаеми хора.
Къде съм аз, в стая, пълна с живот ...
Раздрано, разкъсано, то бие все някак.
Дори на парчета, отровата пие
и въпреки всичко - в борбата живее,
човешкото жалко, едничко сърце.
Измамено, удряно, то сили намира, ...
Сред нищото избягах да се скрия
от теб, от мен, от всичките лъжи,
сред нищото избягах да открия
как искам всичко пак да продължи.
Дълбоко в мене знаех, че това е краят, ...
Няма те до мен, а си навсякъде -
в синьото небе разстлан си ти,
пърхат пеперудите с крилата ти,
вплетен си в зелените треви.
Галя те... с глухарчето в ръцете си. ...
Аз бях свободен дълго преди теб.
Бях просто оставен като портрет
и времето ме затрупваше с мисли.
Виновен бях, че ти подадох ръка
и ти ме предаде, и ме победи сега, ...
Ти не помисли за мен -
как се чуствам сега, как изплаквам
сълза след сълза, как тъгата в мене напира,
а болката с нокти ме издира.
Мислеше, че ще си щастлив там, нали, ...
Ти имал ли си скрити страхове?
Кажи ми, според тебе кой избира
какви да бъдат те?
А всеки сам, какво от тях разбира?
Ти имал ли си свои си моменти, ...
Ти се изплъзваш умело и ловко
като люспеста риба от ръка на рибар.
Ти си тръгваш с мълчанието страшно на рибите.
Нима ще отплува със тебе и моята вяра?
А аз ще остана сама на брега, ...
Силата пресели се в душата ми.
Днес съм силна. Повече от всякога.
Прекършена си тръгва и тъгата ми,
зазидала омразата в тревогата.
Лутам се навън по тротоарите. ...
За моето желание -
светът да стане по-спокоен и красив,
е нужно всеобщото прозрение,
че радостта я има и в живота сив.
Но душата ми гризе едно съмнение, ...
Маса за двама
Свещи светят меко на маса, приготвена за двама,
няма никой на земята, освен Ти и аз.
Романтична вечеря със студено вино,
и ето - тук сме с Тебе заедно, в спрян момент от вечността. ...
Учителко любима, добър ден!
Приготвил съм ти изненада днес -
ще понаучиш нещичко от мен
със порцията от рутинен стрес.
Ти млада и неопитна си, знам, ...
Когато те ухапе нейде злобната муха
и повече да се владееш ти не можеш,
когато зорлем възпрепятстват ти духа
и безхаберстват точно к`во те гложди,
когато си и пренебрегнат и неоценен, ...
Любовта е
облечена в слънчева дреха,
разпиляла коси върху млада зелена трева
и нехае дали е една. И последна.
Просто знае, че нея я има. Тук и сега. ...
Осъдени на обич са душите ни.
Защо живеем още във омраза ?
Пробожда ни жестоко всяка истина.
От болката - рефлекторно се пазим.
Красивите лъжи ги предпочитаме ...
Бяхме от фортуната орисани
да не вкусим от емоцията страстна.
Аз от теб получих болка бисерна,
а в замяна ти оставих любовта си...
Счупих огледалото на спомена. ...
От село съм. Съвсем обикновено...
Обичах да играя в прахоляка...
През лятото аз въдицата вземах,
че с нещо ме привличаше реката...
На труд се учих в нашата градина, ...
13 септември - денят, в който те срещнах
Болка позната изпитваше ти.
Една целувка, поглед, прегръдка и тя дойде -
Любовта - царицата на разбитите сърца
И болката страшна пак ме обзе... ...