Във моя дом за тебе място няма.Тук всичко подредихме със любов,да има топлина и силно рамо.Мечтахме за щастлив живот.
Деца да има, весели и здрави,да има смях и песни, весел глъч,да ни е хубаво с него двама,да се обичаме до сетен дъх.
Днес имаме си дом, голям и хубав,деца си имаме усмихнати, добри,н ...
С цялата ми обич в сърцето...
Ти за мен си всичко на света,
завинаги на тебе се обричам,
като Слънце в дните ми изгря,
което да ме закриля и обича... ...
Косите ти ще побелеят, мили,
а буйният ти нрав ще стане благ.
Тогава няма да ревнуваш вече.
Старица аз, ти - старец белобрад.
Косите ми ще побелеят, мили, ...
Страхът превзема те, убива те напълно,
чертите ти човешки се размиват,
очите ти неизразно немеят
и ти си сляп и тъжно се разстилаш.
Страхът чудовище създаде, ...
Усмивката след плач е по-красива,
след зима - по-цъфтяща пролетта.
Надеждата след мъка по е жива,
а утрото - по-светло след нощта...
Как трябват ни търпение и будност ...
А думите ти хапеха... Безбожно,
разкъсваха на части мисълта ми.
По дяволите, искаше ми се да мога
поне веднъж да изпаря страха си.
Поне веднъж да се запазя истинска ...
Сънувах... Че съм най-Безгрешният...
И с камъни замерях всички грешници...
И бях щастлив... Че правдата раздавам...
Преборил в съвестта си всички мелници.
И Дон Кихот заврях го в миша дупка, ...
Странници сме в светлината на деня
или вечни странници бродим в нощта...
Кой ще каже как меним се под дъжда
и носим ли, носим кръста си в кал, под върха...
С тъмни вихрушки политаме право напред, ...
В годината на тежкото сребро
едно бижу сърцето изковава.
Не става за ревер и за сако.
За мъж е. И за там, където трябва.
В годината на тежкото сребро - ...
Разочаровах ли те или те предадох,
взех ли нещо или нещо не ти дадох?
Сама ли да се виня, накажа или от съда
да чакам да произнесе мойта присъда?
Може да е свършило, но няма там да спре, ...
Вълните помнят. Пясъкът те помни.
Морето твойте думи ми шепти.
А ти ми идваш само като спомен
и тихо лягаш в тъжния ми стих.
Попътни ветрове за теб повяха – ...
Чистотата е моята превелика сила,
с нея стъпвам по Божиите пътища.
Възхвалявам Бога,
уповавайки се на името Господне.
Търся пътя, замъглена от лъжи коварни. ...
В една екзистенциална самота
се раждат най-тревожните въпроси
за смисъла. За собствената свобода,
обречена в размити коловози.
И тъмни грехове ни провокират ...
АНАРХИЯ!!!
Не добротата поражда в противника страха,
а гневът и отвръщането на удара!
Добротата не поражда доброта,
а надсмешка и власт върху слабата воля! ...
Кървави сълзи по лицето се стичат
и с тъжни очи тя поглежда света,
думи, които на смърт я обричат,
спомени вечни и пълни с тъга.
Стъпките бледи и тихият стон... ...