Poetry by contemporary authors
Умиране 🇧🇬
Всеки ден по мъничко умираме,
всеки час все нещо ни убива -
остър поглед и обида някаква,
евтина помия ни залива. ...
Привидно 🇧🇬
и още повече боли.
Защо повярвах на лъжите?
Защо не виждах, че през мене гледаш ти?
Привидно мислиш ти за мене, ...
Какво остава... 🇧🇬
който приключва със смъртта?
Спомени... портрети... тишина...
Изкривени от болка лица, сълзи, самота...
живот и след живота - пак смъртта! ...
... Само за миг... 🇧🇬
посинелите ми от студ ръце.
Иска ми се да ме докоснеш
само за миг, само за миг...
Иска ми се да усетя топлината ти ...
Вечна есен 🇧🇬
всички радват се на тази топлина,
а в мен се настанява есента
и студ сковава моята душа.
Не виждаш ли как треперя от студ, ...
Щастие 🇧🇬
„Кой знае какво е истинското щастие, не клишираната дума, а истинският ужас. Самотниците, които носят маска, най-нещастните бездомници прегръщат някой спомен или се вкопчват в някоя илюзия.” - Joseph Conrad
Смея се силно, плача тихо.
За всички съм винаги весела,
пред себе си - винаги тъжна. ...
Ще бъде много нежна тази нощ 🇧🇬
"Ще бъде много нежна тази нощ."
Над любовта ми крилата си разтваря
и целува тихо спомена в сърцето лош.
Ще ме закриля и с мен ще бъде ...
Силует 🇧🇬
беше тъмно, виждах само силует.
Не знаех дали си ти,
но все пак беше тъмно - беше само силует...
Не мърдаше, сякаш застинал във времето, ...
Прахосници 🇧🇬
Във всеки миг
заключена е вечност.
Загубили ключа за тях,
вкопчени неистово ...
За миг всичко се разпада 🇧🇬
И сякаш щастието вече го няма
Забравяме за хубавите дни
И всичко в душата ни гори
Сърцето мъничко от страх тупти ...
Усещане 🇧🇬
И се потапям в дълбините синина своята непреходна мечта,намирам го, така чаровно истинскии го обичам повече, безкрай...
Клюка 🇧🇬
доложи ми, когато спряха климатика,
жената била агрономка с 23 години стаж,
до един всички я уважавали (дори жените).
А нейният мъж имал точно три висши, ...