Poetry by contemporary authors
Стъпките, които правим. 🇧🇬
Никой не помни началото,
никой не знае бъдещето
и как родила се е суетата,
като сянка на махало, ...
Колелото 🇧🇬
Когато Бог ни срещна,
не знаех, че си любовта,
само знаех, че си грешна,
въпреки че нямаш красота. ...
За розите 🇧🇬
а розата не е съвсем обикновено цвете...
Някога една богиня
се влюбила във смъртен и решила
да слезе долу на земята при любимия. ...
Ампутираха сърцето ми 🇧🇬
и болка жестока усетих в гърдите,
замаяна паднах от удара мощен...
телефон... линейка... загубих си следите.
Думи на доктор в омая дочувах, ...
Реалност 🇧🇬
и често без изход оставам тъй сам...
разпервам криле и с утеха копнея,
потапям се в бягството, в слепия блян.
- ...
Хайку 🇧🇬
Някой е натъпкал
с облаци комините -
горкичките сега повръщат.
Пътувам... ...
ти беше всичко... 🇧🇬
слънцето, което ме буди сутрин
и зареждащо ме с енергия.
Луната, която ме приспива вечер
и изпълваща ме с желание за утрешния ден. ...
Любов... 🇧🇬
Видение?
Любов...
Може би прозрение?
Любов... ...
Щастието не намерих 🇧🇬
някой друг сега ще е налице в моето сърце,
до болка силно да знам, че това, което правя, ще боли,
аз знам едно, обичам те и ще те обичам до край.
Но с боренето за тебе вече свърши своя край, ...
* * * 🇧🇬
и лекичко се затъркулват по бледото й личице.
Останало само във мрака, сърце потънало във самота,
не искаше то вече да обича. Не !
И любовта завинаги ще да я отрича. ...
Кой ще довърши? 🇧🇬
Моливът сам не може, листът все тъй стои.
Там има още много, не може тъй да свърши!
Поглежда ме с надежда: "И кой ще продължи?" ...
Няма те 🇧🇬
питам се какво ли,
теб те няма, аз мълча,
тъмно е, защо ли?
Теб те няма, плача с глас ...
Белият Вълк 🇧🇬
Не се спираше пред нищо и имаше сърце от лед.
Не чувстваше ни радост, ни болка, нито мъка и тъга.
Побеждаваше в всяка битка и потъваше в зловещата мъгла.
Но тази нощ стана нещо срамно, ледът в сърцето ми се стопи. ...
Полъх 🇧🇬
където влачи се поток ленив,
сред плътна сянка на гората,
светът все още где е див,
там, сред спокойните дъбрави, ...
* * * 🇧🇬
Ставам сутринта от сън,
гледам аз навън -
земя, дървета, къщи
сякаш са от мрамор същи. ...