Не обитавам в задимени кафенета,
където въздуха едва достига...
Птица съм... И плувам във небето!...
Все те търся и не те намирам...
А как мечтаех да се преоткрием, ...
И тази нощ избяга с подъл кикот
и тръгвам бавно по алеята във парка.
В сакото ми, пропито с джаз и бира,
поклащат се лениво раменете ми.
А дъх на сутрин дръзко ме докосва, ...
Усмивка ще дам
и когато имам и когато нямам!
Усмивки безброй и с тръпчинки, и без;
и звучни, и тихи; и смели, и плахи!
Нежни или дори безскрупулно нагли! ...
Какви приятелки добри бяхме
и колко болки и радости преживяхме.
Помниш ли старото, отминало за теб време,
в което заедно на висок глас се смяхме,
плачехме, танцувахме и се забавлявахме? ...
Тази вечер е наша и последна е тя,
обеднели, мечтите помнят само тъга.
Паля свещ в тъмнината, само тя ни дели
и във пламъка чезнат всички минали дни...
А когато свещта догори ...
Плачи, поплачи, гмурни се до дъно
в тъгата си отпусни се, опознай я до край,
в листата рисувай я с капки жалеещи,
образа и, ако можеш, в изкуство създай.
Плачът ти студен ще измие дерзаещ ...
Помниш ли нашто пътуване
с първите розови лъчи на утрото,
през ширните златни поляни,
с летящите къснолетни мъхове?
Помниш ли топлият бриз как посрещна ни, ...
Губят смисъл усилия, думи, копнежи,
щом те няма до мене, се взривява светът...
И във Нищото дълго с надежда се вглеждам
и очите ми искат да те отрекат.
И ненужните ласки от ръцете измивам, ...
Живея самотно, пред мен е гората.
Със мене са всички и пак съм сама.
Към мен са отправени толкова погледи,
и въпреки всичко, аз пак съм сама.
Над мене звездите намигат унесени, ...
Дивият лес днес пак с въздишка разказва
легенда красива за птиче незнайно,
загинало кротко във тиха забрава
за любов свята, това чувство омайно.
Живяло то в радост, безгрижност, ...
Вървял ли си по вълчите пътеки на луната,
в омагьосания свят на зимата?
Шептял ли си по стъпките на изгрева,
отвлякъл слънцето, докато спи?
Летял ли си през сънища на времето, ...
Очите ми тревога само пият,
а устните молитви все шептят.
Мечтите ми уплашени се крият,
а дните ми... тях врагове броят...
Лицето ми - изцапано от сълзи. ...
Искам при мене да се върнеш, но вече е късно
измяната ми още гори в очите ти.
Не мога да ти кажа, че беше по-хубаво така,
защото той с мен се подигра.
Сега искам да съм отново в твоите ръце ...
Горещи, болезнени въглени парят устните ми,
вместо страстни целувки.
Очаквах искрен поглед да изпива очите ми,
а тялото ми е обгърното от ръждясалата тел на твоите ‘'милувки''.
Вечер не попадам в прелестни сънища, ...
Ако превърнеш се в дете,
погледнеш и отново заобичаш слънцето,
протягайки към него две ръце,
докосвайки деня започващ рано,
и понесеш душата си нагоре ...