Poetry by contemporary authors
Шум от прах 🇧🇬
Шумът звук ли е, звук е!
Думите звук ли са, звук са!
В шума думи можеш ли да чуеш?
От шума думите можеш ли да забравиш? ...
Добре дошла! 🇧🇬
В замяна нищо хубаво не получавах.
Глупава ли бях тъй крайностно
да се отдавам?
Всичко туй е минало конечно, ...
Цикъл 🇧🇬
прелитат птиците от юг,
за лято те са знак,
през лято – в черен капинак,
подскача заекът-юнак, ...
Моето съкровище 🇧🇬
Ти си най-прекрасният юлски дъжд,
по-сладък си от златен мед,
съкровище нарекох те веднъж
и съкровище намерих в теб... ...
Изгревът на новия ден 🇧🇬
Угасват звезди,
за миг тишина обзема цялата земя,
неусетно идва новият ден
красив и опиянен. ...
Часовник 🇧🇬
Последният - убива!!!
Тик-так... Тик-так...
Изневерих ти 🇧🇬
заседнала във мене като наказание.
Ще си тръгна тихо, ето я вратата,
но, по дяволите, убива ме мълчанието.
Изневерих ти, да! И искаш ли да чуеш ...
Очите просълзени 🇧🇬
( хайку )
Очите просълзени -
топлят сърцето
с нежните си капки.
Иди си, ревност 🇧🇬
Моля те, иди си.
Не съм те канил никога.
Недей
най-светлите ми мисли ...
Любов 🇧🇬
на своята съдба
от брега
на мойта самота.
Стигнахме пристанището ...
целуни ме 🇧🇬
Помниш ли ти нашата милувка,
как изгаря първата целувка?
Aз обичах до полуда и те любех без преструвка,
но нещата се обръщат в странно положение, ...
Просто и сложно 🇧🇬
Неискано 🇧🇬
след време, че до тебе ме е имало.
Сега не ще съм твоето разковниче,
а там ще съм, в поредното ти минало.
Безсилна съм да кажа, че те няма, ...
Не гледай назад 🇧🇬
Виждам златни клетки и чужди лица.
Чудя се как завладява ме страхът в писъка на несигурността.
Виждах мрака и пак него виждам.
Не искам никого да обиждам. ...
Жадувам 🇧🇬
в който ще докосна плахо ръцете ти
като първо пролетно кокиче
и ще те целуна тихо,
като утринен пролетен вятър... ...
Звездата на баща ми 🇧🇬
Димитър Кръстанов
Твоята звезда отлитна далеч в небосклона,
но остана тя да свети вечер над балкона.
Гледам я, за теб си мисля нощем в тъмнината, ...