Стихът е написан за едно 15 годишно момче
от моето училище, което има нужда от
трансплантация на бъбрек.
До скоро не можеха да намерят лекар,
който да се заеме с операцията, ...
Началото на края пророкувах,
посипвайки със восък пипалата,
обгърнали ме тъмно! Боледувах,
стопена до ниво на... непозната...
Там закърнелите ухания нагарчат, ...
Спокоен сън, мой ангеле - пазител!
Нека тази нощ за двама да бъде свята -
да останеш ти над мене вечен покровител,
да остана аз за себе си позната.
Не искам пак светът върху ми да се срине, ...
Ако за миг очите си затворя,
политам като птица над морето,
със вятъра игрив вълните поря
и сливат се морето и небето.
Превръщам се във чайка белокрила ...
Изгубена сред вятъра потаен,
брули и последните листа.
Падат нежно върху моята коса
и се стичат бавно по моята душа…
Капки дъжд задържат моя поглед, ...
До края на света и по-далеч
Поисках нова рецепта от моя доктор,
а той ми отвърна ,,не ми губи времето, момче".
Дори не предполага колко е дълъг пътя, който ме чака.
До края на света и по-далеч. ...
Странница съм покрай всички други,
но нали искаше да съм различна от тях?
С мен сърцето ти не е нещастно,
не обвивам душата ти в страх.
Неясни са моите мечти и цели, ...
Не те познавам и не искам цвета на твоите очи да знам,
но погледа му разпознавам,
и тебе виждам в него, когато мисли, че е сам...
Била съм безразлична към твоето страдание,
и знам, че няма дума, ...
Потресен е Хуан, умът му не побира...
какво е това чудо, каква е таз жена?
Мъжете покрай нея проклятие ги стига,
дали вместо жена е скрита Сатана?
Ивес реве от болка, Хорхе от зор избяга, ...
Отдавна с теб се разделихме,
оставяйки много мъка и тъга.
Сърцата си едно от друго скрихме,
но и без това живяхме в една лъжа.
Времето летеше ден след ден, ...
Когато децата заспят...
танцуват цветята на малката Ида
и нежна музика тихо звучи,
не отваряй очи, не отваряй очи...
По покрива слънчево зайче играе ...
Виждаш ли? – Как губят се следите
по пясъчния бряг, останал сам.
Дочуваш ли? – Разбиват се вълните
във вятър, който сила им е дал.
И там, в пенливото море остава ...
Много бързо аз се промених
във твоите очи прекрасни, чисти.
Незнайно как, с какво те заблудих.
А стараех се да бъда искрен.
Ти преди вълнуваше се с мене, ...
Не ме упреквай, че съм хладна и студена,
такава съм, не ме обвивай в пелерина,
че тя тежи ми и ми пречи
да бъда истински недостижима.
Тя тялото ми опакова без закана ...
Докосваш с устни вятъра
и той нашепва приказка от мрамор
за бялата ни мраморна любов,
стаена в гънки стичаща коприна...
А онзи лунен поглед с огнен блясък ...
Докога ще слушам посланията
на лъжливите, мазни оратори
и ще ме будят нощем терзанията,
че ни отглеждат все едно в инкубатори?
Докога ще им гледаме филмите ...
Не пирувай на отрупани трапези
и под мостовете тъмни не замръквай!
Не пилей богатството със шепи,
но и на бедняка кожата не смъквай!
Не прекалявай много със веселие ...