Poetry by contemporary authors
А ти, Любов, в ъгъла скрито се кръстиш. 🇧🇬
Развръзката я знаехме отдавна с тебе.
Ще се наложи да си тръгнеш още днес,
че трябва и със работата си да се заема.
Виж... Магията скри се. Обу се смирено. ...
Очите на смъртта... 🇧🇬
Моментно заспал човекът на волана, навлезе в моето платно и се вряза в мен. Този случай промени живота ми, мисленето ми, подхода и усещането ми към малките неща, накара ме да гледам на него от друг ъгъл. В очите на смъртта животът се вижда по друг начин. Но ето ...
Посветено 🇧🇬
Седя в купе във влака на поезията.
Там някъде помежду двете класи.
Поклащат се вагоните, люлеят се.
А отстрани се нижат като влакове ...
Властта им... 🇧🇬
да те изтискат като портокал
доката не останат само костилките
и жалка лепкава обелка...
те знаят да те гледат поучително ...
Кукла на конци 🇧🇬
както никой досега.
Ти за мене беше Любовта!
Дадох ти всичко,
най-вече сърцето си! ...
Моето верую 🇧🇬
Имам си верую.
Свято като очите на майка ми.
Чисто като небесна синева.
Непокварено. ...
Тя 🇧🇬
в схлупена къщурка на брега на морето.
Криеше лицето си в съня на нощта,
ръцете й докосваха безстрашно свещта.
Пламъкът бледен изгаряше кожата топъл, ...
Последен танц 🇧🇬
в топлата прегръдка. Прилепнали един до
друг, дъхът ти с моя в едно усещам.
Сърцето ми тупти за теб, а твоето е лед.
Но опитваш се да ме целунеш, главата ...
Реално нереални... 🇧🇬
Разказвали сме си навярно приказки...
Дочух, че имал си криле...
Какви криле? Къде са ти крилете?!
Дочух, че можел си навярно да летиш, ...
Хайку 🇧🇬
Летя във душата ти.
Няма облаци...
Реката на световете 🇧🇬
във водовъртежа на забравените дни,
във спомени, обгърнати в мъгли
и света, обгърнат от самота,
река без бряг, без краища дори. ...
Кристална жарава 🇧🇬
Кристално нежни очите
кристално блестят,
в кристалната вечер кристалите
тихо звънят. ...
Не ме изоставяй... 🇧🇬
през мъглата на тази злоба.
Не те чувам, стих,
от виковете на тази лъжа.
Не те чувствам, стих, ...
През нощта... 🇧🇬
Седя си тъжна аз на прага
и чакам те с една надежда,
как сама не искам да си лягам,
тъжно празното легло поглеждам. ...
Зимна радост 🇧🇬
че моят нос студ не обича и веднага се разтича.
Времето навън е леко хладно, жалко, че и вкъщи нямам парно,
ще си мръзна яко тая зима, а имам даже сняг да рина...
Ах, кога ще дойде този ден, да видя аз снега стопен, ...
Аз не бих искал... (В памет на Омар Хайям) 🇧🇬
Не бих искал в бъдещето си да надничам,
за да разбера какво съдбата предрича.
Нима би била радостна тази утеха
да узная утре кой и защо мен ще обича...