Ако си тръгваш, остави отворена вратата,
но няма да те следвам и не искам
да прекрача прага, нито пък средата,
в очакване на болката да ме притисне.
Споменът е в мен, не си отива, ...
На бедните завиждам... Слепите, сакатите...
Те чувстват по-добре от мен света!
Но нямам смелост като тях да стана...
Страхлив ще си замина... В нищета...
Да си размениме ролите - за миг поне! ...
Не бива да те търся и очаквам!
Защото не обичаш да те търсят, но чакам ли те, също е напразно!
Когато някой те потърси, в твоята душа настъпва буря,
а думите сами се появяват и те са израз
на силите във теб! Възможно е и за "луда" да ме мислиш, но ...
Дошла си. Влез! Аман от теб, Любов!
Кого ли не съм пускала във къщи...
По дяволите! Пих веднъж и с Бог -
и той от теб изглеждаше побъркан.
Сега ти връщам с твоята усмивка- ...
В огромната и мъртва пустиня,
по пясъка босонога, невинна,
в облаче прах потайва се вечност,
с крещящо-всемирната звездност,
а спомени тихо се врязваха ...
Кръвта, която днес във вените ми тече -
утре ще дава живот на невинно дете.
Кръвта, която уж вода не става...
дали тогава ще ми докаже, че да плюя на нея не бях права?
Кръвта, от която започва всичко - ...
Безлично. Нямам себе си дори.
Не зная. Как да продължавам.
Залива ме безличност. На талази.
Къде да я отхвърля? Да забравя...
Безлично. Като бялото в очите. ...
В гроба ми сложете три неща -
цигари, водка... снимката на мама.
Бързо ме завийте със пръстта,
да мога само с тях да си остана.
Пороците ли? Нужни са ми там, ...
Обичам, а съм пълен със омраза.
Мразя, а съм пълен със любов.
Завършвам всичко в начална фаза.
Усмихна ли се - ставам по-суров.
Опарвам се от ледени кристали. ...
Къде изчезна от мен покоя,
измъчено тежко минаваха дни,
къде си сега, красавице моя,
къде ли са твоите прекрасни очи?
Без теб е някак си тежко и трудно, ...
Корени си пуснал във сърцето ми.
Листите ми парят даже от обичане.
Като изстинала сянка на лицето ми,
поглъщаш ме в миговете на отричане.
И в лудостта си се омайвам. ...
(на Филип)
Затвори се черната врата. Само аз видях.
Отиде си и споменът. У мене не успях
да запазя злото чувство. Прецеди се
през стиснатите пръсти. Изпари се. ...
Но обръщам се назад и продължавам напред,
оставям след себе си недописан куплет,
започващ с желание, с копнеж да СЪМ,
прекъснат от отчаяние, затова, че не СЪМ.
И продължавам напред, но назад аз се връщам, ...
Студени и безчувствени очи,
жалки сенки на полуживи,
жестоки устни, жадни за сълзи
и нежности неизказани, плашливи
скитат се в кръвта на моето дихание ...
Чертата ми недей да преминаваш...
Зад нея крия много неизвестни...
Не искай всичко в мене да познаваш
и тъмният ми свят пред теб да блесне...
Приемай ме с това, което виждаш... ...