в памет на Доньо Донев
Сбогуваме ли се? Дойде ли времето?
То време за това не се предвижда.
Но ти си тръгна преждевременно,
а тримата глупаци се усмихват... ...
Дали ще те открия пак
Вятърът виновно клоните брули,
листата пожълтели падат едно по едно,
бели облаци струпват се там в небесата,
есен е - няма ги пойните птички отвън. ...
Върви отново тя по улицата- върви сама.
Поглежда, хората минават,
усмихва се и осъзнава колко е сама.
Да, листата и напомнят нещо.
За онзи парк със зелените лехи. ...
Не си отивай, мили, не ме оставяй сама
да се губя в спомени щастливи,
да се чудя защо си тръгна любовта...
Колкото и да те обичам, аз не мога да те спра,
вътре в мене болката протича и разяжда ми плътта... ...
Застреляй ме, преди да те убия,
с отровени от болката сълзи,
събирах ги, но няма да ги пия,
подарявам ти ги, за да не боли.
Открадна ми съня, поне върни го ...
Без теб...
Радвам се на най-красивата мечта...
Противопоставям се на най-големия страх...
Предизвиквам най-дръзката представа...
Храня най-страстното чувство... ...
Потънал е градът във студ и сивота.
Есенният ден парализира мисълта.
Мудно движат се трамваи и коли.
Нищичко не иска да върви и не върви.
Но кадемче някъде дълбоко в мен ...
Когато сложа ръце на раменете ти,
те се превръщат в криле на уморена птица.
Отнеси ме със себе си.
Кратко е лятото.
Когато докосна с устни очите ти, ...
Гледаш го - малко детенце, босо и гладно.
Върви и с жадни очи стене, а не говори.
Сутрин и вечер, може би за тебе хладно,
прибираш се, а на него кой ще му отвори.
Краченцата му се подгъват, боли, но, то не спира. ...
ПЕСНИЧКА ЗА ДВАТА ВЛАКА
Два влака тръгват от малката гара,
и двата в различни страни.
Два влака тръгват от малката гара
и с това се разделят две човешки души. ...
Недей ми забива нож в гърба -
за мен ти беше приятелка, дори сестра.
Приятелството ни предаде заради едно момче,
заради него готова си да ме разкъсаш на две.
Щастлива ли си сега, ...
Нямам нужда от теб
Нямам нужда от теб и твоите лъжи.
От мръсните ти номера и фалшивата ти обич,
нямам нужда от ледените ти прегръдки и целувки.
Нямам нужда от нищо твое вече! ...
Тежи във стаята усещане за хлад.
Ореолът около главата ми изчезна.
Не съм онази, дето си познал
от приказка добра излезнала.
Не ме чертай със своите бои, ...
Затворих се в своя свят на мечтания,
ключа отдавна захвърлих далече!
Не ща да го виждам! А искам да вярвам,
че никога няма да ми е нужен вече!
Уютно се чувствам в душата ранена, ...
Не вярвам в теб, но хората разправят
че родил си се във тази нощ,
Столетия те помнят, не забравят,
че си роден с вродена в тебе мощ.
Не вярвам в теб, но хората приказват, ...