(на Филип)
Затвори се черната врата. Само аз видях.
Отиде си и споменът. У мене не успях
да запазя злото чувство. Прецеди се
през стиснатите пръсти. Изпари се. ...
Но обръщам се назад и продължавам напред,
оставям след себе си недописан куплет,
започващ с желание, с копнеж да СЪМ,
прекъснат от отчаяние, затова, че не СЪМ.
И продължавам напред, но назад аз се връщам, ...
Студени и безчувствени очи,
жалки сенки на полуживи,
жестоки устни, жадни за сълзи
и нежности неизказани, плашливи
скитат се в кръвта на моето дихание ...
Чертата ми недей да преминаваш...
Зад нея крия много неизвестни...
Не искай всичко в мене да познаваш
и тъмният ми свят пред теб да блесне...
Приемай ме с това, което виждаш... ...
Аз исках да те завоювам,
да изкача небесата за твойте крила,
готова бях и в пъкъла да ида -
за едната ти целувка да умра!
С цената на твоята нежност ...
Ще те срещна след време във спомена,
просълзяващ отново в очите ми.
Ще си мой, ще съм твоя... в отронена
оправдана минута след дните ни.
Ще събудим заспалото щастие ...
И всеки път, бягайки от нищото,
достигах предела на възможностите си,
осъзнавах, че всеки ден е същото
и просто пропилявах силите си!
Животът изтичаше от ръцете ми ...
Да докоснеш дъгата, изправен на пръсти!
Това го умея, щом дъгата си ти.
Щом погледна очите ти, пъстрите,
и отроня от радост кристални сълзи.
Да преплуваш морето, дълбокото, синьото! ...
На друг ти прекрасната си утрин подари.
Друг вижда като се събудиш колко красива си.
Друг топлят онези слънчеви лъчи,
усмихнати и озарени в твоите очи,
Друг усеща ягодовия аромат на устните ти ...
Щастие. Що за странна птица е това?
Каца и после пак отлита от нашите сърца.
Какъв ще бъде животът ни, ако го няма то?
Живот еднообразен - като въртящо колело.
Всеки и навсякъде за него гледа, ...
Пресякох тротоара на нощта
и някаква звезда ми се усмихна.
Дали не беше моята Зора,
която със стиха си бях повикал?
Блестеше като шлайфан диамант... ...
Разлисти се студеният ми свят.
Две плахи сенки пролетно валсират.
Тих полутон, прибързано изпят,
зениците нестоплени прибират.
Последен танц завихряше страстта. ...
Държавата е място за задържане на хора
с цел - лишаването им от свобода,
а понякога - и от живот.
Причините за пребиваване в Държавата
по правило са политически ...
Болят ме стъпки... Пътят смъртен
забива се в нозете ми до стъклено.
Премерен удар... и живот натъртен
се ражда от безбожност. Пъклено.
Скърцат стави... Взривово мълчание. ...
Дъще моя, дългокоса,черноока, светлолика,стройна си като тополка,тънка като трепетлика.Вятърът в косите ти играе,свива ги на букли тъмнокоси,слънцето в очите ти желаеда запали пламък, носишбелези от мойта младост,в теб бушуват хиляди въпроси.Ти си мойта светла радост,дъще моя, тъмнокоса.