Poetry by contemporary authors
Дядото и феята 🇧🇬
/ Приказка за по-големи /
На село – горе до гората,
живее старец белобрад.
Макар че бяла е брадата, ...
Гаврош пред витрината на Вселената 🇧🇬
Полегнала на облачен креват.
Тя гледаше звездите със наслада
и грееше над малкия ни град.
Видях във Витлеемска нощ вълшебна, ...
Топлина 🇧🇬
И нима от студенина може ти да внасяш ведрина?
- Аз, детенце мило, с ръце съм претворило
моята любов голяма, както ме научи мама.
Тя от нейната си майка дар е наследила - ...
Помощ отвъд 🇧🇬
отупвам на китарата праха.
- Не си сама - забива се подкожно,
прозвънва с тиха нежност любовта.
- Разплакана в ръцете на вълшебник ...
Днес храмът ти вратите си отвори... 🇧🇬
и светлина вълшебна ме обгърна.
И творчески в небесните простори
най- синьото явление се върна.
Лицето на надеждата да зърна - ...
БлагоТвори 🇧🇬
създадена от две благо и твори.
Да дариш на някого една надежда,
да помогнеш на попаднал човек в беда.
Да дариш своята помощ на малко дете, ...
Момичето на спирка Патриарха 🇧🇬
Площад Славейков плуваше в мъгли.
Луната беше тънка като арфа.
А аз те чаках с третите петли
с трамвайчето да спреш на Патриарха. ...
Все някога денят ще порасте 🇧🇬
Или реши, че е измамен?
Светът престава да е необятен,
не е ли споделен от двама.
Събрах душата си в заплетен възел. ...
Душата ми се учи да се моли... 🇧🇬
в съмнение духът е разлюлян.
И този стих от болка тихо стене
и храмът свят сред тръни и бръшлян,
се гуши, както руините в мене, ...
Девойката в горите над Владая 🇧🇬
... по баира над Владая яко бях се запъхтял,
дъх на билки ме омая през косичника ти бял,
беше седнала на сянка вдън дълбоката гора,
и на горската полянка сякаш Господ ни събра, ...
Дали защото вън вали 🇧🇬
Дали защото съм сама,
дали защото вън вали,
в очите болка и тъга,
в очите парещи сълзи… ...
България 🇧🇬
дарена ни бе някога на българите от Бога.
За нея милея и любя, без нея аз не мога,
и ме радва и боли ме за участта и тежка!
С красивите си високи, горди планини, ...
За теб, Иисусе! 🇧🇬
радостна вест благовести,
че в града Давидов
Спасителят Христос се роди.
Слава във висините Богу ...
Твърде моя карма 🇧🇬
мълча, че сякаш иде Бог и краят.
А стаята кънти от звук и глас,
но пак е моя, твърде моя карма.
Почти. Почти се стичам в теб ...
Сурва, сурва! 🇧🇬
в пет и половина,
Снежко по пижама
духнал през комина.
Взел си студовете, ...
Пробуждам се... 🇧🇬
Явление си ти новородено
и силата ти нежна откровено
целува ме с надежда и с усмивка.
И силата ти нежна откровено ...
Писмо от един Хахо 🇧🇬
... посоките на този свят са пет, последната отвежда във Всемира,
роденият със участ на поет – дори отвъд да иде! – не умира,
събужда ни по третите петли, със Сънчо вечер води ни в горици,
ако душата много ви боли, превързва я със сенчици на птици, ...
Любов назаем 🇧🇬
Обичам силно от сърце.
Когато любя не предавам,
а давам много с две ръце.
Любов назаем аз не търся. ...
Навярно и утре е мъничко чудо 🇧🇬
Часовникът ча́ти с мечтите нечестно.
Вечеряхме царски, каквото дал Господ.
Един път е Коледа, не много често.
Обаче е празник,... какво да празнувам, ...
Търсене на надежда под елхата 🇧🇬
Тази вечер на злото прощавам и се моля звездите да бдят
над деца, на които войните им отнеха свободния час
за чудесния звън на мечтите, вдъхновено изпети на глас.
Всяка вечер смирено се уча да приемам живота без грим. ...
Баницата на Всемира 🇧🇬
... когато пукна в самота,
изписал три гори хартия,
от покривите на света
из сънищата ви ще вия, ...
Дорисувай си празник 🇧🇬
и огнено стопява самотата.
Мечтателно опъваш тетива
и целиш се в набъбващата дата.
Покрай мишената ли просвисти ...
На хубостта ти се крепят мечтите 🇧🇬
и моят свят чрез тебе разцъфтява.
Не си ли ти - ще рухнат бъднините
и всичко във мъгла ще е тогава.
Планети пъстри живват в небесата - ...
Днес прости... 🇧🇬
близки и далечни,
за това което са направили,
а ти си определил като погрешно.
Дали пък ти не си сгрешил в преценката? ...
Премълчан сонет 🇧🇬
Тишината след дъжд ми разказа:
– Аз съм тук като болка и лек.
Но – да люби, или пък – да мрази
в този свят може само човек. ...